„Той не се изказа открито и не назова името на Янагисава, защото очевидно иска да разполага с достатъчно основания за своето обвинение“, даде си сметка Сано. Освен това не можеше да посочи истинския мотив на Янагисава за убийството — да отслаби клана Мацудайра и да прочисти пътя на собствения си син към унаследяване на диктаторството, — тъй като шогунът не трябваше да знае за борбата за власт между двете фракции. В цялото бакуфу имаше негласно споразумение да го държат в неведение.
— Снощи врагът на Дакуемон го е намушкал смъртоносно — каза владетелят Мацудайра.
Шогунът сбърчи чело озадачен:
— И кой е този враг?
— Със съжаление трябва да ви заявя, че това е вашият дворцов управител!
Владетелят Мацудайра говореше с мрачна искреност, която скриваше радостта му от факта, че най-накрая атакуваше открито съперника си. Сано се напрегна в очакване на реакцията. Полицейският началник Хошина сплете пръсти и затърка длани, а всички останали седяха замръзнали. Шогунът ахна изумен, с широко отворени очи.
— Дворцовият управител Янагисава? Но това е… ъ-ъ… невъзможно! Той никога не би наранил човек, на когото аз държа… нали?
Внезапно съмнение мина като сянка по лицето му и той помръкна. Винаги твърде податлив на чуждо въздействие, особено от страна на по-силни от него личности, той се втренчи във владетеля Мацудайра, след което отмести поглед към Сано и Хошина.
— Какво те кара да смяташ, че той… ъ-ъ… е убил Дакуемон?
— Уликите сочат към него — отвърна владетелят Мацудайра.
Хошина кимна в самоотвержено потвърждение. А и Сано не можеше да заяви, че владетелят Мацудайра не разполагаше с реални доказателства, за да обоснове едно обвинение срещу дворцовия управител. Преди съвещанието той бе предупредил Сано да си мълчи, за да не се озове в изгнание. Пръскайки слюнки от ярост, шогунът заяви:
— Ами… ъ-ъ… тогава ще заповядам Янагисава да дойде и да… ъ-ъ… отговаря за онова, което е сторил.
— Добра идея — тонът на Мацудайра подсказваше с каква охота посрещаше сблъсъка лице в лице със своя съперник.
Токугава Цунайоши нареди на помощниците си:
— Доведете тук дворцовия управител.
Те забързаха навън, за да изпълнят заповедта. Скоро вратата на приемната се отвори и на прага застана Янагисава. Щом видя владетеля Мацудайра, в очите му проблесна тревога. Погледът му подмина Сано и се спря на Хошина.
— Искали сте да ме видите, ваше превъзходителство?
Впил гневен поглед в него, шогунът избухна:
— Не ми… ъ-ъ… стой там, негодник такъв… ела тук!
Тревогата в очите на Янагисава се усили, но той се отправи към подиума. След него вървеше синът му Йоритомо. Сано бе изненадан от появата на младежа, тъй като до този момент Янагисава никога не бе водил Йоритомо при обсъждане на държавните дела. Защо го правеше сега? По лицата на владетеля Мацудайра и Хошина също се изписа изненада, когато красивият и свенлив Йоритомо ги приближи. Дворцовият управител забеляза, че владетелят Мацудайра бе седнал на мястото, което обикновено заемаше самият той. Спря се с безмълвна категоричност, която нареждаше на владетеля Мацудайра да се премести. Но когато Мацудайра не го стори, Янагисава коленичи на мястото за по-низшите по ранг вляво от шогуна. После направи знак на сина си да коленичи между тях. Щом Йоритомо се подчини, Сано видя как вниманието на шогуна се съсредоточи върху момчето.
— Може ли да попитам за какво е всичко това? — поклони се Янагисава на шогуна.
— А… — разсеян от присъствието на Йоритомо, шогунът се запъна, но после продължи: — Току-що научих ужасна вест. Снощи е бил убит Дакуемон.
Възхищението от сина бе намалило отчасти гнева към бащата, както и скръбта по смъртта на любимеца му. Владетелят Мацудайра и Хошина наблюдаваха сцената слисани. Сано се удиви на изумителната далновидност, вдъхновила Янагисава да доведе сина си като оръжие, с което да осигури собствената си защита.
Янагисава изглеждаше искрено потресен от вестта за убийството. И да си бе дал сметка, че смъртта на Дакуемон бе в негова изгода и че фракцията на владетеля Мацудайра бе загубила позиции, не го показа по никакъв начин.
— Какво се е случило?
— Бил е намушкан смъртоносно в един дом за тайни любовни срещи — отвърна Хошина. — Само дето на вас всъщност не ви е нужно да питате, нали?
— Какво трябва да означава това?
Недоумението на Янагисава изглеждаше също толкова неподправено, колкото и шокът му.
— Той има предвид, че знаеш къде и как е умрял Дакуемон, защото убиецът си ти! — заяви гневно владетелят Мацудайра.
Шогунът с неохота откъсна поглед от Йоритомо и се втренчи в Янагисава с възобновено подозрение.