— Ваше превъзходителство, това е абсурдно! — възкликна Янагисава, видимо разтърсен от изумление и възмущение. Дъхът му изригна от него в гневен изблик: — Аз не съм убил Дакуемон!
— Не със собствените си ръце — уточни владетелят Мацудайра. — Не си изцапал ръцете си с кръв, защото си пратил някой от лакеите си да ти свърши мръсната работа.
— Не съм припарвал до никакъв дом за тайни срещи! — продължи Янагисава, извисявайки глас над гласа на съперника си, след което се обърна към шогуна и заяви разпалено: — Стражите ми ще потвърдят, че снощи не съм напускал жилището си.
— Вижте колко държи да покаже, че разполага с алиби — изсмя се подигравателно Хошина. — Човек с неговото богатство и с подобна власт може с лекота да подкупи или да принуди други да излъжат заради него.
Янагисава се премести така, че да закрие Хошина е от погледа на шогуна.
— Аз не съм имал причина да убия Дакуемон. Техните обвинения са фалшиви, ваше превъзходителство. Не ги слушайте. Имайте ми доверие. Кълна се, че съм невинен!
Погледът, който той бе вперил в Токугава Цунайоши, намекваше за дългогодишната им връзка. Гласът му стана дрезгав и страстен. Но Сано си спомни за разговора си с него предишната нощ и за подозрението си, че Янагисава крои нещо. Дали дворцовият управител бе замислял убийството на Дакуемон? Затова ли се чувстваше достатъчно уверен да твърди, че владетелят Мацудайра е уязвим, и да обещава на Сано възнаграждение, ако премине на негова страна? Янагисава така бе вплел поглед с погледа на шогуна, че по издаващите вътрешна слабост черти на върховния диктатор трепна колебание.
— Не му вярвайте! — възкликна владетелят Мацудайра, вбесен, че Янагисава бе на път да го надхитри. — Той е виновен. Лъже, за да си спаси кожата. И е довлачил копелето си, за да смекчи чувствата ви към него и да ви накара да забравите племенника ми.
Владетелят Мацудайра хвърли презрителен поглед към Йоритомо, който се изчерви и сведе глава. „Ако Янагисава е убил Дакуемон, той би очаквал да бъде обвинен в убийството и би дошъл подготвен да се отбранява“, осъзна Сано. Йоритомо бе неговото оръжие срещу владетеля Мацудайра, както и щитът му срещу гнева на шогуна.
— Той ви прави на глупак, какъвто смята, че сте, уважаеми братовчеде! — възкликна владетелят Мацудайра.
Шогунът втренчи в Янагисава ужасен поглед.
— Истина ли е? — попита, лутайки се между страха и гнева.
— Разбира се, че не — отвърна Янагисава. — Владетелят Мацудайра и полицейският началник Хошина се опитват да ви измамят. Нека се запитаме защо така изгарят от нетърпение да ви убедят, че аз съм убил Дакуемон. Предполагам, че извършителите са те и искат сега да ме набедят.
Владетелят Мацудайра и Хошина изглеждаха сащисани от неочакваната контраатака, макар че според Сано те трябваше да са наясно, че Янагисава смяташе нападението за най-добрата защита. Сега шогунът пренасочи своите подозрения, страх и гняв към тях:
— Вие затова ли… ъ-ъ… обвинихте Янагисава сан?
— Дори самата идея за това е скверност! — лицето на владетеля Мацудайра стана толкова червено, че Сано си помисли, че може да спука някоя вена. — Защо ще убивам собствения си племенник?
Токугава Цунайоши се сви, стреснат от гнева на братовчед си. Дворцовият управител седеше спокоен и самодоволен, овладял положението. Той каза:
— Всички знаят, че Дакуемон имаше амбиции към властта в клана ви. Много високопоставени самураи са запазвали положението си, като са премахвали онези свои млади родственици, които са застрашавали върховенството им.
Сано знаеше от собствен опит, че Дакуемон не бе крил амбициите си, а владетелят Мацудайра бе прилагал сила, за да го обуздава. Сега сосакан сама се запита възможно ли бе владетелят Мацудайра наистина да е виновен за смъртта на племенника си. Обзет от яростно негодувание, Мацудайра изкрещя:
— Никога не бих пролял кръвта на собствения си клан!
Напрежението от непрестанните политически борби месеци наред бе подронило самодисциплината му.
През яростта му прозираше страх, защото шогунът вече го гледаше с недоверие.
— Е, не вярвам да си намушкал Дакуемон със собствените си ръце — каза Янагисава. — Намерил си други да му забият кинжала. Ръцете на твоя лакей, полицейския началник.
Хошина се скова, сякаш Янагисава бе хвърлил бомба в скута му. Сано видя, че на Янагисава не му я беше достатъчно да нападне само владетеля Мацудайра; той търсеше начин да навреди на някогашния си любовник, който бе преминал на страната на съперника му. Хошина застина, сякаш се страхуваше, че ако помръдне, бомбата ще избухне.