— Това е абсурдно — каза той. Деловият тон не успяваше да скрие паниката му. — Аз нямам нищо общо с убийството.
— Без съмнение твоите служители са познавали добре дома за тайни срещи — продължи Янагисава. — Вероятно са знаели, че Дакуемон е бил там редовен клиент, и са ти донесли клюката. Свършила ти е добра работа, когато ти се е наложило да отървеш господаря си от непокорния му племенник. Разбрал си кога Дакуемон е възнамерявал да посети дома, и си му устроил засада. Изненадал си го и си го убил.
Дворцовият управител преливаше от отмъстително доволство, че си връщаше на Хошина за болката и обидите, които бе понесъл от него.
— Не съм! — паниката на Хошина изби въпреки опитите му да запази самообладание; лицето му лъсна от пот. — Невинен съм!
Сано искрено съжали, че не бе способен да отгатне мислите им. Дали Хошина се страхуваше, защото двамата с владетеля Мацудайра наистина бяха заговорничили да убият безспорния наследник на шогуна? Или нямаше никакъв заговор, а Хошина просто се страхуваше, че Янагисава ще вбие клин между него и владетеля Мацудайра, като го замеси в убийството? Обвинението срещу Хошина заплашваше да му навреди и в двата случая. Сано не можеше да не се възхити на интелигентността на Янагисава. Обзет от отчаяние, Хошина се обърна към шогуна:
— Дворцовият управител просто хвърля кал по мен с надеждата, че няма да забележите петната на вината по него!
Шогунът обхвана глава с ръце, за да се предпази от бурята противоположни твърдения. Недоверието в погледа му бе насочено и към тримата участници в битката.
— Дворцовият управител е убил Дакуемон и аз ще ви кажа как точно — избухна Хошина, безсрамен и дързък в желанието си да се спаси. — Дакуемон е бил наясно, че Янагисава е убил главния старейшина Макино. Канел се е да използва тази своя информация, за да унищожи Янагисава. Ето защо Янагисава е издал заповед за убийството на Дакуемон.
— Нищо подобно! — отсече Янагисава с пренебрежителен жест към Хошина, който бе направил опит да му припише и двете престъпления. — Аз не съм убил Макино. Нито Дакуемон. Но не е необходимо да приемате моята дума срещу думата на владетеля Мацудайра или на полицейския началник, ваше превъзходителство. Нека се допитаме до независим източник — Янагисава се обърна към Сано: — Кажи им как разследването ти ме оправда и по двете престъпления.
Настоятелният му поглед напомняше на Сано за възнагражденията, които му бе обещал срещу съдействието му. Прониза го тревога. До този момент разследването му не бе доказало вината на Янагисава, но пък и не бе опровергало съмненията, а честта му забраняваше да изкривява истината в полза на и Янагисава. В същото време сосакан сама осъзнаваше, че дворцовият управител му дава последна възможност да приеме предложението му. Откажеше ли и този път…
— Сосакан Сано няма какво да каже в защита на дворцовия управител — намеси се владетелят Мацудайра. Начинът, по който говореше, целеше да припомни на Сано, че бе получил заповед да не говори. — Установеното от него показва, че дворцовият управител е виновен и за двете убийства, докато аз и моите сподвижници сме невинни.
Той кимна към Сано, а тънките му устни се разтегнаха в зловеща усмивка. — Сега вече ти позволявам да потвърдиш думите ми.
Макар че не желаеше да излъже в полза на Янагисава, Сано не бе способен да изкриви фактите, за да угоди на владетеля Мацудайра. Седеше със скован език, докато пътеката, която бе проправял между двамата противници, се превръщаше в тесен хлъзгав хребет, ограден от дълбоки пропасти.
— Онемя ли, сосакан Сано? — попита шогунът, ядосан от разпрата, чийто скрит смисъл му убягваше. — Кажи ми на какво да вярвам. Всички останали да… ъ-ъ… замълчат. Всички тези викове… ъ-ъ… ми причиняват главоболие.
Със съзнанието, че е обречен, каквото и да кажеше, Сано избра истината.
— Допускам, че Дакуемон може да е видял, чул или установил нещо, което да му е подсказало кой е убил Макино. Възможно е този убиец наистина да е премахнал Дакуемон, за да му попречи да говори.
Хошина изглеждаше оневинен, а владетелят Мацудайра — усмирен. Лицето на Янагисава помръкна от мисълта, че Сано бе избрал страната на враговете му.
— Това е възможно, защото онази нощ Дакуемон е бил на местопрестъплението — продължи Сано. — Той ми го каза. Но, от друга страна, присъствието му там го прави заподозрян. Не е изключено той самият да е убил Макино.
Янагисава кимна успокоен. Владетелят Мацудайра настръхна, защото Сано бе поставил под съмнение невинността на мъртвия му племенник. Сано продължи да се движи предпазливо по хлъзгавия ръб: