— Ти можеш да останеш.
Сано видя изпълнения с триумф поглед, който Янагисава хвърли към владетеля Мацудайра, докато всички те извеждаха хората си от приемната. В отговор владетелят Мацудайра се навъси. Янагисава бе пристигнал като човек в смъртна опасност, а напускаше с преимущество, макар и незначително. Неговият потенциален наследник на шогуна бе жив, докато наследника на Мацудайра вече го нямаше.
Отвън пред двореца зимният вятър люлееше голите черни клони на дърветата. Сиви облаци сграбчиха в капана си изгряващото слънце и затулиха небето. Владетелят Мацудайра и дворцовият управител Янагисава строиха войниците си и застанаха един срещу друг.
— Няма да чакам сосакан сама да те предаде на съда за убийството на племенника ми — заяви владетелят Мацудайра на врага си и оголи зъби в зловеща усмивка, а омраза, мъка и ярост бушуваха в очите му като развилнял се огън. — Лично аз ще отмъстя за смъртта му. Отплатата ми ще започне още днес.
— В такъв случай и кончината ти — отвърна дворцовият управител Янагисава с не по-малка враждебност.
Двамата врагове поеха начело на войниците си в противоположни посоки. Сано внезапно видя личните си грижи умалени от опасностите, заплашващи Япония. Убийството на Дакуемон бе увеличило политическото напрежение до състояние на война.
Условията, които вървяха с любовта му, бяха още по-отблъскващи, отколкото й се бяха сторили в първия момент. В съзнанието й преливаше от мисли черна, пагубна клоака, която тя не искаше да допусне. Чувството за вина и отвращението, които изпитваше, бяха тъй силни, че почти й призляваше, което отравяше очакването на предстоящото възнаграждение. Тя се луташе между въодушевлението, ужася и изкушението да се откаже сега, за да избегне по-нататъшното мъчение. Но бе стигнала дотук, а боговете не я бяха поразили като наказание за предателството, извършено или замислено. Трябваше да измине и остатъка от пътя до целта — да изпълни желанията на своя съпруг. Залитайки, се отправи към пазачите при портата и каза:
— Искам да видя госпожа Рейко.
— Няма я — отвърна единият.
Госпожа Янагисава ахна и разшири очи от изненада. Не бе очаквала да бъде възпрепятствана от една толкова обикновена причина, като отсъствието на Рейко. Потребността й да угоди на съпруга си бе усилила нуждата й да прекара известно време с приятелката си. Връхлетяна от постоянното подозрение, че Рейко се стараеше да я избягва, възкликна:
— Не ти вярвам! Веднага ме заведи при госпожа Рейко!
— Съжалявам, но не е възможно — отвърна пазачът. — Когато се върне, ще й кажа, че сте идвали.
Обзета от неистово отчаяние, госпожа Янагисава се разкрещя на стражите като обезумяла. Чул врявата, един от детективите на сосакан сама побърза да излезе пред портата. Той се опита да я успокои, докато тя продължаваше яростно да настоява да види Рейко.
— Можете да дойдете пак по-късно — каза той.
— Зная, че е тук! — пищеше госпожа Янагисава. — Тя е длъжна да ме приеме!
След продължителна разпра детективът каза накрая:
— Добре тогава — можете сама да се убедите, че госпожа Рейко не си е у дома.
Госпожа Янагисава се втурна през портата, претича покрай казармите и прекоси двора; детективът бързаше след нея. Тя влетя в къщата и се устреми към личните помещения. Заети с работата си, прислужниците възкликнаха изненадани. Задъхана и с обезумял поглед, тя връхлетя в детската стая. Там, сред купчина играчки, седеше възрастната бавачка Осуги и занимаваше Масахиро — невръстния син на Рейко. Само че нея я нямаше.
— Къде е господарката ти? — тросна й се госпожа Янагисава.
Осуги я изгледа строго, с явно неодобрение:
— Няма я. Замина вчера.
— Къде отиде?
Госпожа Янагисава всеки миг щеше да изпадне в истерия.
— Не знам.
— Кога ще се върне?
Възрастната бавачка поклати глава. Детективът проводи госпожа Янагисава навън от къщата. Тя изстена отчаяно. Всички се бяха съюзили срещу нея, заговорничеха, за да й попречат да стигне до Рейко и да изпълни желанията на съпруга си. Но решимостта й се засили, макар че един вътрешен глас й прошепна, че отсъствието на Рейко е знак от съдбата, който й подсказваше, че можеше да се откаже от сделката с дворцовия управител и да намали греховете си. Трябваше да открие Рейко. Трябваше да стори необходимото, за да спечели любовта на съпруга си и да задоволи желанията, които той бе събудил у нея.
Глава 22
Паланкинът, в който се возеха вдовицата на Макино и наложницата му, спря пред магазин „Янагия“ в търговския квартал Нихонбаши. Стрехите му бяха украсени с фенери, върху които бе изрисуван герб с изображение на върба. Жени оглеждаха стоките, изложени на сергии пред отворената врата. Наметалата им в ярки цветове разведряваха еднообразната сива утрин. Продавачи хвалеха на всеослушание достойнствата на стоките си и подканваха жените да купуват.