— Ще претърсим района около „Знака на заслеплението“ за евентуални очевидци. Ще се опитаме да установим коя е жената и къде е сега.
На вратата се появи един прислужник.
— Извинете, господарю, но Ибе сан и Отани сан вече пристигнаха и ви очакват.
Сано отиде в приемната, където надзорниците бяха седнали един до друг. Ибе каза:
— Преди да започнем работа днес, трябва да поговорим.
— Седнете, сосакан сама — каза Отани.
Сано коленичи срещу двамата, оставайки нащрек.
— Събитията от снощи изискват промяна в начина ви на действие — заяви Ибе.
— Каква промяна?
Той видя, че двамата знаеха за отказа му да подкрепи открито владетеля Мацудайра или дворцовия управител Янагисава. Вероятно скоро слухът за това щеше да стигне до всички членове на бакуфу. Нямаше да има повече посещения, в които представители на двете фракции да му засвидетелстват специално внимание, опитвайки се да го привлекат на своя страна. Той се надяваше, че Ибе и Отани щяха да престанат да му се налагат, след като господарите им вече бяха разбрали, че той е загубена кауза, но надзорниците очевидно бяха на друго мнение.
— Трябва да приключите разследването колкото се може по-скоро, при това с възможно най-малко суматоха — заяви Отани.
— От този момент нататък повече няма да разследвате дворцовия управител Янагисава във връзка с убийството на Дакуемон и на главния старейшина Макино.
— Нито пък владетеля Мацудайра — добави Отани.
— По чия заповед? — поинтересува се Сано, опитвайки се да разбере докъде възнамеряваха да стигнат в намесата си.
Двамата си размениха погледи.
— По наша — отвърна Ибе.
Каквото и подчинение да дължеше Сано на владетеля Мацудайра и на дворцовия управител, то не включваше лакеите му, чиито опити да му пречат вече го бяха вбесили достатъчно.
— Няма да ви позволя да ми нареждате кого да разследвам — заяви Сано. — Какво ви кара да смятате, че можете да ми заповядвате?
Отани отправи към Сано пренебрежителен поглед.
— Вие, изглежда, не разбирате, че правилата на играта са се променили с убийството на Дакуемон.
— Освен това, изглежда, не осъзнавате, че ако изпълнявате нарежданията ни, това ще бъде във ваша полза — в гласа на Ибе прозвуча скрито презрение. — Нека обясня. Ако продължите да разследвате владетеля Мацудайра и дворцовия управител, несъмнено резултатът за единия от тях ще бъде неудовлетворителен. Стойте далеч от двамата и ще си спестите сериозни неприятности.
Сано почна да схваща причината, която се криеше зад заповедите на надзорниците.
— Все пак ми се струва, че онова, което ви интересува най-много, не е моето благоденствие. Началниците ви знаят ли за това?
— Владетелят Мацудайра и дворцовият управител са много заети хора — отвърна Отани. — Те не се занимават с всичко, което правят васалите им, за да служат на интересите им.
— Убеден съм, че ако някой от тях е отговорен за убийството на Дакуемон или на главния старейшина Макино, той ще предпочете аз да не го установя. Освен това смятам, че не интересите на вашите господари са главната причина за загрижеността ви. Какво печелите, като заговорничите зад гърба им?
Ибе сви устни в неприятна усмивка.
— Нека кажем, че и ние, и господарите ни ще имаме полза, ако убийствата престанат да бъдат фактор в настоящата криза.
Настъпи прояснение.
— Искате да кажете, че всеки от вас се страхува, че господарят му може да се окаже виновен за убийство — уточни Сано, — и не желае да бъде наказан като съучастник. Държите дворцовият управител и владетелят Мацудайра да бъдат оставени да разрешат противоречията си на бойното поле, защото предпочитате да поемете своя риск за края на една война, отколкото да заложите на резултата от разследването на убийствата.
Ибе и Отани изразиха съгласието си с мълчание. Сано осъзна, че убийството на Дакуемон бе довело до всеобща промяна, а и отзвукът все още продължаваше. Макар че нямаше намерение да се подчинява на своите надзорници, попита, тласкан от любопитство:
— А какво се очаква от мен да направя, след като няма да разследвам дворцовия управител и владетеля Янагисава?
— Има и други заподозрени, с които можете да се заемете — отвърна Отани. — Препоръчваме ви да насочите вниманието си към жените на главния старейшина Макино.
— Защо към тях?
— Те са били в личните помещения в нощта, когато Макино е умрял — каза Ибе. — Има вероятност едната от тях да е убиецът.