— А какво ще кажеш за онзи юридически съветник, когото за малко не си пребил по време на едно такова твое представление? Това вече е престъпление.
В очите на Кохейджи проблесна тревога, но той примига и бързо се овладя.
— Няма такова нещо. Кой ви го каза?
Но привидното му безгрижие бе измамно. Той не беше особено добър актьор, както бе отбелязал копоят Ибе, и сега Хирата си спомни думите му. Хирата не отговори. Той чакаше, знаейки, че хората често изпускат компрометиращи факти само защото не понасят тишината, когато са под напрежение. Откъм сцената се разнесоха дрънкане на дървени мечове и викове, съпровождащи сцена с дуелиране.
— Сигурно е бил онзи жалък второразреден актьор Ебисуя. Той винаги ми е завиждал. И е бил готов да каже какво ли не, за да ми създаде неприятности — благоразумието отстъпи място на потребността на Кохейджи да се оправдае. — Нещата просто излязоха от контрол. Не го бях наранил чак толкова много. Все пак оживя.
— За разлика от главния старейшина Макино — отбеляза Хирата. — И с него ли нещата излязоха от контрол? Може би си го пребил до смърт по време на някое от секс представленията ви?
Кохейджи напразно се опитваше да остане невъзмутим. Стоеше, скован от тревога, с притиснат до стената гръб, ръце и пети.
— Аз не съм убил Макино. Онази вечер нямаше шоу.
— Коя беше жената? Окицу ли? И ръкавът й се отпра, когато нещата загрубяха?
— Не! — възрази бурно Кохейджи, повишавайки глас. — Макино ми доведе куртизанки, за да ги използвам, но не беше онази нощ!
Хирата отново долови тенекиената нотка в гласа на актьора, която го издаваше, че лъже.
— Изобщо не съм виждал Макино. Окицу ще го потвърди… двамата бяхме заедно цялата нощ.
Хирата усети, че го обзема отчаяние, тъй като Кохейджи явно бе решил да се придържа към своята история. Актьорът нямаше причина да каже истината, след като лъжата щеше да го предпази по-добре. При по-различни обстоятелства Хирата би приложил физическа сила, за да го принуди да говори. Но Сано не одобряваше постигнатите с принуда признания, защото при сериозно сплашване или причинена силна болка дори невинни хора можеха да се признаят за виновни. Освен това Сано го бе предупредил да проведе разпитите дискретно и този път Хирата бе твърдо решен да изпълни всичко, както трябва.
— А снощи? — попита Хирата, променяйки посоката на разпита. — Къде беше и какво прави?
Върху гримираното лице на Кохейджи се изписа объркване.
— Бях тук, в театъра — отвърна той бавно, сякаш гледаше да печели време, за да прецени накъде се насочваше разговорът. — Репетирахме нова пиеса.
— Кога започнахте и кога свършихте?
— Репетицията започна около часа на глигана. Работихме до късно след полунощ. Спахме в гримьорните, докато стане време за представлението тази сутрин.
— По време на цялата репетиция ли беше заедно с останалия състав?
Кохейджи кимна.
— Аз съм звездата. Участвам във всички сцени. Може и да съм излязъл няколко пъти между отделните действия, но… — постепенно той се поуспокои, след като Хирата изостави темата за убийството на Макино, но все още говореше предпазливо. — Защо ме питате всичко това? Какво толкова важно се е случило снощи?
— Убит е Дакуемон, племенникът на владетеля Мацудайра.
Яркият грим върху лицето на Кохейджи не успя да скрие как мускулите му потръпнаха от вълнение. Но Хирата не успя да прецени дали актьорът бе изненадан от новината, или бе притеснен от причината, поради която Хирата му я съобщаваше.
— Е, съжалявам за станалото — каза Кохейджи с подходящия тон, когато се говореше за смъртта на изтъкнат гражданин. — Как се е случило?
„Или не знае нищо, или смята, че е по-разумно да симулира неведение“, помисли си Хирата.
— Бил е намушкан смъртоносно с кинжал.
— О-хо! — възкликна тихо Кохейджи. Наклони леко глава на една страна и изгледа Хирата със смесица от любопитство и боязън. — А какво общо има смъртта му с мен?
— Ти познаваше ли го?
— Само бегло. Срещал съм го по увеселения, където наемат актьори да забавляват гостите. Само че… почакайте, един момент! — Кохейджи устреми ръце към Хирата с дланите нагоре и ги разклати. — Да не би да смятате, че имам нещо общо… Не съм виждал Дакуемон от месеци. От едно празненство в къщата на чичо му.
Но тук имаше връзка между Кохейджи и Дакуемон и може би нещо общо между двете убийства.
Хирата каза:
— В нощта на убийството на главния старейшина Дакуемон е бил в имението му. Не го ли видя тогава?
Макар че Кохейджи поклати глава, лицето му придоби придирчиво изражение.