— Къде са Агемаки и Окицу? — обърна се той към детектива.
— Излязоха заедно рано сутринта. Още не са се върнали.
— Сигурен съм, че ще намериш с какво да си запълниш времето, докато се върнат — обади се Ибе.
— Защо не претърсиш отново стаите им? — предложи Отани.
Двамата с Ибе придружиха Сано до личните помещения на жените, осуетявайки намерението му да се измъкне незабелязано и да потърси Рейко или да разгледа мястото, където бе извършено убийството на Дакуемон. Войниците ги последваха, обградили детективите Маруме и Фукида. Сано и детективите претърсиха първо разхвърляната стая на Окицу. Отани и Ибе излязоха, но войниците им останаха. В случай че Окицу бе убила Дакуемон, Сано не откри никакъв знак за това и премина в блестящата от чистота стая на Агемаки. Тъкмо бе приключил поредното безплодно претърсване, когато Ибе и Отани нахлуха в стаята. Ибе влачеше наложницата; Отани водеше вдовицата. Окицу хленчеше уплашено, докато Агемаки изглеждаше напълно спокойна.
— Ето ги — рече Ибе. — Избери си една.
Сано хвърли поглед към няколкото прислужници, които плахо се навъртаха пред вратата. Рейко не беше сред тях.
— Заведете Окицу в стаята й — нареди Сано. — Първо ще разпитам Агемаки.
Войниците отведоха Окицу. С грубо движение Ибе принуди вдовицата да коленичи на пода пред паравана, украсен с позлатени птици. Двамата с Отани застанаха от двете й страни, а войниците им се наредиха около тях. Сано си даде сметка, че се опитваха да сплашат жената, но замисълът им се провали. Агемаки изглеждаше напълно безразлична към демонстрацията на сила около себе си. Сано се зачуди дали бе очаквала нов разпит; или бе невинна и се чувстваше в безопасност, или притежаваше стоицизъм, достоен за самурай.
— Във вчерашния ни разговор казахте, че за последен път сте видели съпруга си, преди да си легне в нощта на убийството му — започна Сано. — Цялата нощ сте спали в собствената си стая. Нямате никаква представа, какво се е случило, защото сте взели приспивателна отвара, и не знаете нито как е умрял съпругът ви, нито кой го е убил. Така ли е?
— Точно така — отговорът на Агемаки бе съпроводен от лека въздишка.
— В хода на разследването разкрих факти, които хвърлят съмнение върху разказа ви — продължи Сано. — Има ли нещо, което сте забравили да споменете… или което бихте желали да промените?
Беше сигурен, че убиецът не бе единственият, който знаеше за извършеното престъпление. Заради тънките стени на отделните помещения и близостта на стаята на Макино до останалите съществуваше голяма вероятност някой друг, пребивавал там същата нощ, да е чул или видял нещо. Може би не само убиецът криеше информация и ако имаше още някой, този някой можеше да е Агемаки.
— Ако е така, сега е моментът да ми кажете — настоя Сано. — По-склонен съм да извиня евентуална грешка в момента, отколкото след време.
Агемаки се поколеба за част от секундата и после промълви:
— Няма нищо друго. Не мога да променя истината.
Колебанието й представляваше за Сано по-достоверна информация от думите й. Вече бе сигурен, че тя крие нещо. И все пак наличието на тайна не превръщаше автоматично човека в престъпник. Съществуваха и други причини хората да не желаят да споделят тайните си. Например желанието да предпазят някой друг.
— Какви са чувствата ви към наложницата на съпруга ви? — попита Сано.
Агемаки го изгледа косо изпод спуснатите си клепачи. За миг по лицето й като че ли се изписа смущение.
— Окицу сан ми е като по-малка сестра. Двете сме близки приятелки.
Сано се запита доколко бе възможно една съпруга да е благоразположена към красивата млада наложница на мъжа си.
— Нямахте нищо против, че Окицу е спечелила любовта на главния старейшина Макино?
— Абсолютно нищо.
Доста разумно тя се ограничи с кратък отговор; и да бе изпитала желание да възрази многословно или да се впусне в обяснения, бе го сподавила. Сано обаче се запита дали не бе по-вероятно Агемаки да убие, за да защити бъдещето си от Окицу, отколкото да излъже, за да защити Окицу от закона.
— А актьорът Кохейджи и главният васал на съпруга ви? — продължи разпита Сано. — И с тях ли сте приятелка?
— Не.
„С една-единствена дума могат да се изразят множество различни чувства“, помисли си Сано. В отговора на Агемаки се долавяше обида от предположението, че дама от нейната класа би се сприятелила с наемен актьор или с васал на семейството. Не би излъгала, за да ги защити. Ако криеше компрометираща информация за смъртта на Макино, целеше да предпази себе си.