Войниците неспокойно се размърдаха; детективите Маруме и Фукида наблюдаваха Сано, готови да го защитят, ако се наложеше. Ибе и Отани му дадоха знак да побърза с разпита.
— Вчера ми казахте, че семейството ви служи на владетеля Торий — продължи Сано. — Но всъщност баща ви е бил ронин. Майка ви е била прислужница в храма „Асакуса Джинджа“, вие също. Не е ли вярно?
Той забеляза, че Агемаки преглътна мъчително — бе успял да пропука самообладанието й. Но тя отвърна спокойно:
— Баща ми беше самурай васал на клана Торий.
— Приятелите ви от храма твърдят друго.
Погледът й срещна за миг неговия; в очите й проблесна накърнена гордост.
— Знам по-добре от тях.
— Много добре.
Сано осъзна, че слабото й място бе нейното минало. Ако го извадеше на показ, можеше да я подтикне да му разкрие повече. Той пристъпи към нея.
— Вие сте бивша проститутка, жена с неясен произход и почти никакво бъдеще.
Агемаки трепна, все едно бе изсипал нощното гърне върху скъпите й дрехи. Сано познаваше и други жени в нейното положение, които искаха да забравят миналото и да се преструват, че животът им като съпруги на богаташи е единственият, който познават. Надяваше се да измъчва престъпница, а не невинна жертва.
— Главният старейшина Макино ви е довел в тази къща… като своя наложница. Тогава все още е бил женен за първата си съпруга, нали? — продължи Сано.
— Да — тя неволно се размърда.
— Какво се случи с първата му съпруга?
— Почина — прошепна Агемаки.
— Как почина?
— От треска.
— Според лекаря от крепостта Едо вие сте се грижили за нея, когато се е разболяла — изтъкна Сано информацията, с която се бе сдобил Хирата.
— Тя пожела така. Не би позволила на никой друг. Имаше доверие в способностите ми на лечителка.
— Но вместо да се подобри, състоянието й се е влошило — настоя Сано.
Забеляза как Агемаки стисна ръце и ги разтърка, сякаш ги измиваше. Интересът му нарасна, тъй като сега тя изглеждаше доста по-разстроена, отколкото когато обсъждаха убийството на Макино. Явно бе подготвена за въпросите относно неговата смърт, но не и за смъртта на съпругата му или за собственото си минало. Възможно бе да не е очаквала подобно развитие на разговора.
— Направих всичко, което беше по силите ми, за да я спася — рече Агемаки, — но тя беше много болна.
— Според лекаря от крепостта Едо, именно вие сте приготвяли лекарствата й — продължи Сано. — Вие сте й ги давали. Какво още сте сложили в тях, освен лечебните билки?
— Нищо! — Агемаки рязко вдигна глава; очите й проблеснаха.
— Отровихте ли я?
— Не! — паниката помете невъзмутимото й държание. Маската на скромна скърбяща вдовица изчезна. — Не е умряла по моя вина! Който твърди обратното, е лъжец!
На Сано му се щеше да разбере дали бе убила първата съпруга на Макино и се боеше от полагащото й се наказание, или бе изпаднала в паника, задето бе несправедливо обвинена. Бе виждал подобни реакции както от страна на престъпници, така и на невинни хора.
— Вие сте извлекли полза от смъртта на първата съпруга на Макино — напомни й Сано. — Макино се е оженил за вас. Но после е взел нова наложница. Историята се повтаря. Знаели сте, че Окицу може да заеме мястото ви също както вие сте заели мястото на първата му съпруга. Не го ли убихте, за да му попречите да се разведе с вас, да се ожени за Окицу и да ви лиши от наследство?
Агемаки възвърна самообладанието си, отпусна ръце и отново надяна маската на привидно спокойствие.
— Не.
— Дакуемон, племенникът на владетеля Мацудайра, е бил в това имение в нощта, когато е бил убит съпругът ви. Видяхте ли го?
— Не. Ако е бил тук, явно е дошъл, докато съм спяла.
— Не разследваш Дакуемон — намръщи се Отани към Сано. — Повече никакви въпроси за него.
— Докато сте спели или докато сте пребивали до смърт съпруга си? — продължи Сано, без да обръща внимание на Отани. — Не ви ли хвана, докато правехте именно това?
— Внимателно, сосакан сама — предупреди го Ибе.
— Не съм го видяла — тихо повтори Агемаки. — Не съм направила нищо, на което да стане свидетел.
— Снощи Дакуемон е бил убит в къщата за тайни любовни срещи — продължи Сано, макар копоите да го изпепеляваха с погледи. — Какво правехте по това време?
— Излязох на разходка с паланкина си — Агемаки изглеждаше напълно безразлична към новината за смъртта на Дакуемон.
— Къде отидохте?
— Просто се разходих из града.