— Много добре — обади се Хирата.
Тамура, изглежда, не го чу. Хирата приближи към него и силно изръкопляска. Звукът отекна в помещението и Тамура се извърна. Видя Хирата и се навъси раздразнен.
— Сосакан сама ли те изпрати да ми досаждаш с още въпроси? Чух, че са те отстранили от разследването.
— Това е само случайна приятелска среща.
В отговор Тамура само го изгледа недоверчиво. Остави меча си на поставката, взе една стъкленица с вода и жадно отпи. Избърса устата си с ръка и зачака новодошлият да съобщи целта на посещението си. Хирата изведнъж си помисли, че мъжът може би не го беше чул, когато го похвали за бойните му умения. Дали не беше глух? Затова ли не бе чул нищо в нощта, когато бе убит главният старейшина Макино? Не би признал подобно нещо, защото горд самурай като него не би се огънал пред никакви физически недостатъци. По-скоро щеше да чете по устните и да се преструва, че чува. Но дори да беше глух, това не означаваше, че е невинен. Можеше да има други причини да крие истината.
— Защо си тук и се сражаваш със сянката си, вместо да участваш във войната? — попита Хирата. — Да не би да се подготвяш за отмъщението, което си се заклел вчера да извършиш?
Тамура не изглеждаше изненадан от факта, че Хирата знае за отмъщението.
— Да, макар че не е твоя работа. Дългът ми на самурай повелява първо да отмъстя за смъртта на господаря си. Всичко останало е на заден план.
— Въпреки че си презирал господаря си?
Тамура се намръщи, но не захапа стръвта, хвърлена от Хирата. Взе един парцал и избърса потното си тяло.
— Противоречията ти с Макино не са тайна за никого — продължи Хирата. — Упреквал си алчността му, подкупите, които е вземал с изнудване, увлечението му по проститутки. Заявявал си му в лицето, че е непочтен. Нима очакваш да повярвам, че според теб смъртта му заслужава отмъщение?
— Дългът трябва да се изпълнява, независимо от недостатъците на господаря — Тамура сякаш цитираше закон от бушидо. — Личните ми чувства са без значение.
Той хвърли парцала и вдигна меча си. Донякъде превзетите му и старомодни воински добродетели винаги предизвикваха раздразнение у Хирата, който знаеше, че в повечето случаи това бе само лицемерие.
— И кой е щастливият избраник за отмъщението ти?
— Още не знам — Тамура приклекна, задържа меча — хоризонтално и бавно го завъртя, втренчен в острието. — Но нямам намерение да чакам сосакан сама да открие кой е убил господаря ми.
Подигравателната нотка в гласа му подсказваше, че мнението му за способностите на Сано не бе особено високо.
— Да не би да провеждаш собствено разследване? — подхвърли Хирата, раздразнен от обидата към господаря му.
Тамура му хвърли презрителен поглед.
— Няма нужда от разследване. Медитацията ще ми разкрие истината.
„Ако с медитация можеше да се разкрие самоличността на убиеца, това щеше да спести доста неприятности и на мен, и на Сано“, скептично си каза Хирата.
— Може би тогава е редно да се сражаваш срещу самия себе си — рече Хирата. — Отмъщението ти сигурно е само фарс, за да прикриеш собствената си вина.
Презрителна усмивка изкриви устните на Тамура, докато мечът му разсичаше въздуха.
— Ако сосакан сама беше сигурен в това, вече щеше да ме е арестувал.
Хирата не можеше да не се съгласи с това твърдение. Възможно бе Тамура наистина да е невинен, а клетвата му за отмъщение — искрена. Липсата на свидетели и доказателства бе в негова полза. И все пак Хирата имаше силно предчувствие, че Тамура щеше да играе важна роля в разкриването на загадката.
— Да предположим, че не си убил господаря си — продължи той. — Но може би вече си дал ход на отмъщението си. Снощи един от заподозрените в убийството е бил убит с нож.
Мечът на Тамура трепна почти незабележимо във въздуха, но той отвърна спокойно:
— Чух за това. Новината за племенника на владетеля Мацудайра се обсъжда из цяло Едо.
— А ти знаеше ли я вече?
— Защото съм го убил? — Тамура изсумтя. — Не ме разсмивай. Нямам нищо общо със смъртта на Дакуемон. Просто хвърляш въдици и се надяваш някой да захапе стръвта.
— Снощи си излизал.
— Не съм доближавал онова долно място, където е умрял Дакуемон.
Тамура се завъртя и мечът му описа плавна дъга.
— Къде ходи? — Хирата го заобиколи, за да вижда лицето му.
— На проверка във военния лагер на дворцовия управител Янагисава извън града. Осмина от хората ми бяха с мен. Можеш да ги попиташ.
Хирата бе сигурен, че преданите на Тамура самураи ще потвърдят думите му, но вместо да го предизвика, реши да изчака. За разлика от актьора Тамура не запълни мълчанието със самоизобличаващи безсмислици. Но въпреки че изпълняваше трудни движения, облачетата от устатата му бяха изчезнали — Тамура бе затаил дъх, разтревожен дали Хирата ще повярва на алибито му… защото беше фалшиво?