— Откъде знаеш, че там има хора? — попита Кай, докато вадеше картата на остров Джонстън от нейния тубус и я разгъна на масата.
— Исках някой да провери сензора ни там, защото имахме проблеми с прекъсване на сигнала. Алвин Питърс от „Риби и дивата природа“ каза, че там имало екип за един месец, който провеждал наблюдение на гнезденето на костенурките на острова и те биха могли да проверят нашия сензор. Дори ми даде номера на сателитния им телефон.
Бърз поглед към картата показа, че максималната височина на острова е не повече от 12 метра — недостатъчни да осигурят защита от голямо цунами. Кай не знаеше какво е състоянието на постройките там и дали биха могли да устоят на силата на вълната. Единственото безопасно място беше в открито море в дълбоки води. Слава богу, учените на острова имаха сателитен телефон.
— Имат само десет минути. Веднага им се обади. Дано имат лодка.
Докато Реджи тичаше към своята кабина, за да вземе номера и да се обади, телефонът започна да звъни. Брайън Ренфро се обаждаше.
— Не можах да се свържа със заместник-директора. Но току-що получих вашето предупреждение за възможно цунами, така че ще спазя стандартните процедури. Сега опитваме да се свържем с губернатора. Сирените ще заработят след минута, а след това ще започна да предавам нашето стандартно предупреждение чрез ОСОИС. Моля те, обади се, ако получите нова информация. Особено ако тревогата излезе фалшива. — След като каза това, затвори.
Кай разбра, че Ренфро не е доволен от задачата, която му се падна. И това беше разбираемо: ако тревогата излезе фалшива, Ренфро искаше да е сигурен, че няма да го отнесе. В такъв случай, ако следва строго стандартната процедура, никой няма да може да го обвини.
— Значи Хавайската гражданска защита ще обяви евакуация? — попита Брад. — Нали знаеш, твоята дъщеря и моя племенница днес е на плажа.
— Знам. Заедно с още 100 000 други почиващи. — Кай не беше казал, че главният повод за подаването на сигнала за тревога е притеснението му за Рейчъл и Лани.
— Не трябва ли да се обадим на Рейчъл и Тереза, за да им кажем?
По време на извънредно положение винаги е изкушаващо да оставиш за малко настрана своите задължения и да извадиш на първо място своите интереси, като предупредиш собственото си семейство. Ако всички постъпваха така, всичко — местното правителство, пожарната, полицията, службите за спешна помощ — щеше да спре. Кай трябваше да се довери на предупредителната система, че ще сработи. Но това не означаваше, че Брад не може да им се обади.
— Нямам номера на Тереза. Обади се на Рейчъл. Тя ще ти го каже. Кажи ѝ какво става. Всички хотели са част от предупредителната система, но обаждането ти няма да навреди. — Кай подаде на Брад своя мобилен телефон. — Тази сутрин е заета и няма да вдигне, освен ако не види, че е моят номер. Ако не вдигне, избери съобщение и когато чуеш поздрава ѝ, набери 999. Това е нашият код за спешен случай. — Бяха го приели преди три години, когато Лани си счупи крака по време на футболен мач и Кай не успя в течение на два часа да се свърже с Рейчъл.
Брад взе телефона и влезе в заседателната зала, за да се обади. Докато излизаше, Реджи едва не го събори, влизайки тичешком в операционния център.
— Свързах се с тях! — каза той останал без дъх.
— Учените? Слава богу! Колко са?
— Седем.
— Имат ли лодка?
— Не, но имат самолет. Самолетът със седмичната им доставка от Хаваи не е излетял. Обаче имат проблем.
Стомахът на Кай се сви.
— Със самолета? Не може да излети?
— Не, може да излети. След няколко минути вече трябва да са във въздуха. Но това е малък снабдителен самолет. Може да побере само петима души. Двама ще трябва да останат на острова.
Точно в този момент Кай чу първия вой на сирените за цунами.
13.
10:05 сутринта
1 час и 17 минути до идването на вълната
Щом осъзна, че не може да направи нищо повече за руската туристическа група, докато не дойде преводачът след час, Рейчъл отново насочи вниманието си към най-важната проява, която протичаше в момента в хотела: губернаторския брънч с ветераните.
Събитието беше започнало точно навреме преди пет минути въпреки проблема с рампата, който беше решен, както обеща предприемачът. Рейчъл стоеше в задната част и наблюдаваше как губернатор Елизабет Калама държи речта си, готова да се погрижи, ако се наложи, за бързото и безшумно решаване на всеки възникнал проблем.
Тъй като работата на Рейчъл беше изцяло свързана с общуването, тя никъде не отиваше без уоки-токито и мобилния си телефон. Уоки-токито беше за вътрешно хотелско общуване със служителите, а мобилният телефон я свързваше с външните търговци и клиенти. Всеки момент можеше да се разнесе звън. Този път беше мобилният телефон. Беше го включила на вибрации, така че да не смути речта от подиума.