Издърпа го от колана си и погледна номера. Беше на Кай. Обикновено, щом видеше неговия номер, тя му вдигаше. Но брънчът беше прекалено важен, за да отклонява вниманието си от него. Тя върна телефона на мястото му, оставяйки го да прехвърли разговора на гласовата поща.
След няколко секунди той отново започна да вибрира, съобщавайки ѝ, че има съобщение на гласовата поща. Отново откачи телефона от колана и го вдигна до очите си, за да види номера, изписан на екрана, очаквайки да бъде отново този на Кай. Вместо това видя 999 — техния код за извънредни случаи.
Не се поколеба и веднага набра номера на Кай.
— Кай? — прошепна тя. — Какво има?
— Рейчъл, Брад се обажда.
— Брад? Къде е Кай?
— Зает е. Иска да ти кажа, че току-що изпрати предупреждение за цунами.
— О, не! Точно сега?
— Да. Сигурно до няколко минути ще получиш официалното предупреждение.
— О, боже! Аз съм на брънч за ветерани в нашата бална зала. Губернаторката е тук.
— Леле! Губернаторката? Надявам се, че са ви платили предварително за проявата.
Тя схвана какво става. Една от тъпите шеги на Брад.
— Ха-ха. Много смешно. Брад, ще затварям.
— Рейчъл, почакай. Говоря сериозно.
— Брад, нашият код за извънредни случаи не е за шеги.
— Кълна се, не е шега.
— Виждам, че продължаваш да ме разиграваш.
— Слушай, ето го Кай. — После чу Брад да казва: — Тя не ми вярва.
След това по линията се понесе гласът на Кай.
— Скъпа, аз съм.
— Значи не е една от тъпите шегички на Брад?
— Ще ми се да беше.
— Наистина идва цунами?
— Още не знаем със сигурност, но изглежда не бъркаме.
— Божичко! Кога се очаква да стигне тук?
— След малко повече от час.
— Час? Защо ви отне толкова време? Каза, че на цунами от Аляска ще му трябват пет часа, за да стигне дотук.
— Не идва от Аляска.
— Местно? От Големия остров? — Рейчъл знаеше, че свлачищата и вулканичните изригвания на Хавайските острови могат да предизвикат цунами, на което ще му трябват по-малко от 45 минути, за да стигне до Оаху.
— Не, някъде в Тихия океан. Рейчъл, трябва да затварям. Скоро ще ти звънна пак. Ето ти отново Брад. Пази се.
От телефона се чу шумолене, когато беше отново предаден.
— Пак съм аз.
— Брад, съжалявам, че не ти повярвах.
— Няма нищо. Беше забавно да гледам как Кай работи. Не знаят какво е предизвикало цунамито, но смятат, че може да е силно.
— Добре. Благодаря. Ще затварям, защото трябва да задвижа нещата тук.
— Чакай. Лани има ли мобилен телефон?
Рейчъл беше предположила, че Тереза вече е предупредена и е повела Мия и Лани към безопасно място.
— Защо? Нещо случило ли се е? Тя добре ли е? Къде е сега?
— По-кротко. Не знам. Само чух съобщението на Кай. Всъщност ти се обадих, за да взема от теб телефона на Тереза. Обаче се оказа, че е оставила съобщение на Кай. Батерията на телефона ѝ е паднала. Затова щяла да го изключи. Опитах да ѝ се обадя, но телефонът е изключен и ме прехвърля на гласовата поща. Надявах се, че Лани има мобилен телефон.
— Не, няма. Мислехме, че не е достатъчно голяма.
— Малко е старомодно, не смяташ ли? Както и да е. Сигурен съм, че ще чуят сирените и ще се качат нависоко.
— Брад, моля те, погрижи се да са в безопасност. Аз просто няма да имам време. Трябва да приготвя хотела.
— Не се притеснявай. Ще се справя.
Прозвуча самоуверено, но той винаги звучеше така. Тя обаче трябваше да му се довери, затова прекъсна връзката и насочи вниманието си към своите задължения.
Докато губернаторката продължаваше своята реч, Рейчъл тръгна между масите на ветераните инвалиди. Тъй като „Гранд Хаваян“ беше ултрамодерен курорт в Уайкики, разполагаше с добре премислен план за евакуация при цунами. На всеки шест месеца служителите участваха в учебни тревоги, за да се запознаят с процедурите в подобен случай. Рейчъл беше участвала само в една.
Балната зала беше на шестия етаж, така че нямаше да се наложи да евакуира всички от брънча. Процедурата изискваше първо да бъдат евакуирани първият, вторият и третият етаж и всички гости да бъдат преместени на по-високо място.
Забеляза помощника на губернаторката Уилям Ким, човека, с когото беше координирала брънча. Беше ѝ досаждал цяла седмица. Нямаше да се зарадва, когато му съобщи новината.