— Господин Ким — прошепна му тя. — Веднага трябва да говоря с вас.
После го поведе на една страна.
— Какво има? Ще пропусна речта на губернаторката.
— Може би идва цунами.
— Сериозно ли говорите?
— Да. Всеки момент ще дойде предупреждението за възможно цунами. Трябва да кажете на губернаторката.
— По средата на нейната реч?
— Не смятате ли, че това е нещо, за което трябва да узнае колкото може по-бързо?
— Значи предупреждението за цунами още не е изпратено?
— Още не.
— Тогава откъде знаете…
— Моят съпруг ми каза. Той е…
— Вашият съпруг? — прекъсна я Ким с нахален тон. — Госпожо Танака, догодина губернаторката ще се кандидатира за Сената, а в залата са някои много важни дарители. Ако я прекъсна, а вие бъркате…
— Моля, господин Ким, аз не съм идиот. Опитах се да ви кажа, че съпругът ми е директор на Предупредителния център за цунами по Тихоокеанското крайбрежие.
— Чудесно. Върнете се, когато получите действителното предупреждение за възможно цунами. Така губернаторката поне ще успее да завърши своята реч.
— Вижте, нямам време за това, нито губернаторката. — След като каза това, Рейчъл се качи на подиума, а Ким я следваше, но не посмя да я спре, за да не прави сцени. Тя леко сложи ръка на рамото на губернаторката.
Елизабет Калама спря да говори, обърна се да погледне кой я прекъсва и за всеки случай сложи ръка върху микрофона.
— Да? — каза тя. — Коя сте вие?
— Госпожо губернатор, опитах се да я спра… — започна Ким.
Рейчъл го прекъсна.
— Госпожо, аз съм Рейчъл Танака, управител на хотела. Ще бъде изпратено предупреждение за възможно цунами.
— Ще бъде изпратено?
— Госпожо, моят съпруг Кай Танака е…
— Кай Танака? Директорът на ПЦЦТК?
— Точно така. Познавате ли го?
— Запознахме се преди три месеца по време на учение за идването на цунами.
— Госпожо губернатор, каза ми, че с голяма вероятност цунами е на път към нас и ще бъде тук след малко повече от час.
— Един час? — възкликна Ким и премина в атака. — Шефе, тя не ми каза това…
— Млъкни, Бил — каза губернаторката.
Мълчанието на хората в залата започна да се превръща в мърморене.
— Госпожо Танака, сигурна ли сте?
Кай можеше и да забравя, когато става дума за лични неща, но беше един от най-умните мъже, които Рейчъл беше срещала. Никога не би изпратил предупреждение, ако няма важна причина.
— Госпожо, моят съпруг е специалист по цунамитата. Щом казва, че може би вече е на път, трябва да се приготвим.
— Съгласна съм. Бил, докарай колата ми. Ще кажа на публиката какво става, след това ще дам думата на госпожа Танака.
— Веднага, госпожо — каза забързано Ким и хукна от подиума. Ако имаше опашка, тя щеше да е между краката му. Рейчъл остана на сцената.
Губернаторката се обърна отново към гостите със сериозно лице и те веднага се смълчаха.
— Извинете ме за прекъсването. Току-що ме информираха, че ще бъде изпратено предупреждение за приближаване на вероятно цунами към Хавайските острови. — Тълпата се разшумя, а губернаторката вдигна ръка, за да успокои хората. — Както може да предположите, това налага да прекъсна речта си, за да мога да се заема с работата по…
Уоки-токито на Рейчъл звънна и тя слезе от подиума, за да приеме разговора. Беше нейната помощничка Мериън.
— Рейчъл, тук ли си?
— Мериън, ще получим предупреждение за цунами.
— Току-що дойде. Ти откъде знаеш?
— Няма значение. Извади справочника с процедури при извънредни случаи. Погрижи се да информираш първо служителите. Те не трябва да позволят на гостите да изпаднат в паника. Вече съобщих на губернаторката.
— Разбрано.
— Да се надяваме, че е фалшива тревога. Въпреки това да се погрижим всичко да мине колкото може по-гладко. Веднага щом мога, ще сляза.
— Но… — заекна Мериън.
— Губернаторката привършва. Трябва да затварям. Просто не се паникьосвай.
Тя закачи уоки-токито на колана си и се върна на сцената до губернаторката.
— … затова ви моля да останете по местата си, а госпожа Танака, управителката на хотела, ще направи нужното, за да се погрижат добре за вас. Да се помолим това да е лъжлива тревога, така че да можем да продължим с отбелязването на Деня в памет на загиналите във войните на гробището по-късно следобед. Надявам се да ви видя там. Бог да ви благослови. Бог да благослови Съединените американски щати.
Събраните започнаха да ръкопляскат, когато губернаторката си тръгна с групичката свои помощници и Рейчъл зае нейното място зад микрофона. Стотици загрижени лица се вторачиха в нея. Тя замълча и след като се съсредоточи, се обърна към групата със спокоен глас на професионалист.