Том и Джейк се върнаха, носейки по един каяк на главите си. Морските каяци не изглеждаха много по-различно от онези, на които Лани вече беше плавала: дълги около три метра и половина, яркожълти, с черни найлонови шприцки около мястото за сядане. Момчетата се обърнаха и хукнаха да донесат другите каяци и оборудването.
След пет минути всички вече си бяха сложили спасителните жилетки, а каяците се поклащаха върху лекия прибой. Вляво от тях бяха затворените води на плажа Кухио, защитен от вълнолом. Вдясно вълните се стоварваха върху брега, но там, където бяха каяците, морето беше кротко.
— Днес няма да е трудно да минем през вълните — отбеляза Джейк.
Лани видя, че Мия е неспокойна. Тя започна да ѝ шепне съвети.
— Дръж каяка право напред. Тук има подводно течение, така че вълните ще са малки.
Мия влезе във водата до колене и седна отстрани на каяка, за да се качи в кокпита. Обаче се плъзна и потъна до раменете. Джейк се засмя, но се хвърли напред, за да я вдигне. Тя внимателно се опря на неговата ръка, докато се качваше. След още два неуспешни опита най-накрая седна здраво в кокпита.
— Сигурна ли си, че и друг път си карала каяк? — попита Джейк.
Мия кимна.
— Мина доста време от последния път.
— Ще излезем право напред, за да преодолеем разбиващите се вълни на прибоя. После може да завием и да се насочим нагоре към Даймънд Хед. Чувал съм, че там има страхотни къщи, но не могат да бъдат видени освен от открито море.
Започнаха да гребат. Когато първите вълни се стовариха върху извитата и повдигната предна част на каяците, Мия тихо изписка. Лани се засмя. Най-сетне се чувстваше съвсем в свои води.
— Хайде — каза тя. — Не е толкова страшно.
— Мия, не забравяй да вкарваш греблото косо във водата — извика Том. — Давай!
Момчетата се лекота дръпнаха напред и бяха малко изненадани, когато видяха, че Лани не изостава. Мия веднага изостана, защото техниката ѝ на гребане беше ужасна.
След още няколко минути упражнения и когато останалите намалиха скоростта, тя успя да се изравни с тях. Излизането им отне повече време от очакваното, докато се бореха с усилващия се бриз, идващ от океана. След около 20 минути успяха да навлязат около осемстотин метра навътре в океана и завиха в източна посока към извисяващите се склонове на Даймънд Хед.
Когато завиха, на Лани за секунда ѝ се стори, че някакъв звук идва откъм брега. Обаче бризът отново задуха, свистейки, докато се носеше над водата, и тя дори не можеше да чува рева на прибоя.
16.
10:10 сутринта
1 час и 12 минути до идването на вълната
Чувството на безизходица у Кай се засили, когато не успяха да напреднат много в разчитането на противоречивите данни. Макар че беше изпратил предупреждение за цунами, то не почиваше на нещо повече от факта, че бяха изгубили връзка с остров Кристмас. Кай започна да си мисли, че е прибързал, ала не можеше да рискува, ако към тях се носеше разрушително цунами. Не и при толкова плажуващи по случай празника, още повече че сред тях беше и неговата дъщеря.
Реджи успя да се свърже с доктор Найлс Аспен, началника на експедицията на остров Джонстън. След като му обясни по сателитната връзка положението, учените се заеха да подготвят снабдителния самолет така, че да побере колкото може повече хора. Обаче двама души трябваше да останат. Доктор Аспен щеше да бъде единият от тях и те планираха да се свържат отново с него, когато се добере до по-безопасно място.
Брад не можа да се свърже с Тереза и децата. Кай просто се надяваше, че следват примера на останалите туристи и вече са оставили плажа зад гърба си.
— Хайде да прегледаме данните още веднъж — каза Кай. — Пропускаме нещо.
Реджи се облегна на стола, кръстоса пръсти зад тила си и започна да мисли на глас:
— Добре, да видим. Няма почти никаква вероятност толкова слабо подводно земетресение да предизвика значително цунами. Да не говорим за унищожаването на остров Кристмас.
— Защо не? — попита Брад.
Друг път Кай щеше да го помоли да не се бърка, но след като бяха в намален състав, реши, че въпросите му може да ги накарат да видят положението от друг ъгъл.
— Никога толкова слабо земетресение не е предизвиквало цунами в целия Тихоокеански басейн — продължи Кай, — освен ако не е причинило свлачище.
— Добре. Ами свлачище?
Реджи и Кай се спогледаха, после поклатиха глави.
— Възможно е.
— Възможно е? — възкликна Брад. — И това е всичко, с което разполагаш?