— Виж, просто няма причина да подозираме, че този район на Тихия океан е предразположен към свлачища. Обикновено подводните свлачища се случват близо до края на континенталния шелф, защото утайките трябва да се трупат в продължение на стотици или хиляди години. Районът, за който говорим, не е близо до континентален шелф.
— Да, но може ли да сте сигурни, че не е било свлачище? — попита Брад.
— Не. В този момент не мисля, че можем да изключим каквото и да било.
Някои от най-смъртоносните цунамита в писаната история са били предизвикани от свлачища. През 1998 г. подводно свлачище пред брега на Папуа Нова Гвинея уби повече от 2000 селяни, населяващи крайбрежието. Някои учени дори развиват теории, че голямо цунами може да се предизвика от рухването на вулкана Кумбре Виеха на Канарските острови. Това ще предизвика вълни, високи трийсет метра, които ще разрушат цялото Атлантическо крайбрежие на Съединените щати. Разбира се, тази теория се оспорва, но другите цунамита в миналото потвърждават, че вероятността свлачище да предизвика цунами в Тихоокеанския басейн, не може да се отхвърли с лека ръка.
Реджи вдигна ръце.
— И така, имаме земетресение, което е твърде слабо, за да предизвика цунами, няма известни рискове от свлачища, липсват данните от сензора пред остров Кристмас и не можем да се свържем с никого там.
— Освен това — добави Кай — земетресението е в район, където никога не е регистрирано такова.
— И какво излиза? Че цунамито идва от нищото? — попита Брад.
В този момент Кай случайно вдигна поглед към един от телевизорите. Новинарският канал съобщаваше за изчезналия самолет на „Транс Пасифик“. Една от водещите говореше със снимка на логото на компанията над лявото ѝ рамо. След това изображението се смени с това на Тихия океан. Една черта се простираше от Лос Анджелис и рязко прекъсваше в средата му южно от Хаваи.
— Странно — отбеляза Кай. — Изглежда самолетът е паднал на мястото, където е бил епицентърът на…
И тогава лампичката му светна. Кай разбра какво се е случило и всички късчета на пъзела се подредиха. Беше невероятно, но единственото обяснение за случилото се.
Ръцете му се разтрепериха. Зъбите му затракаха и той пое дълбоко дъх, за да се овладее. Той беше директорът. Трябваше да бъде и лидерът. Трябваше да дава пример, но онова, което всъщност му се искаше, бе да се свие в ембрионална поза и да се престори, че когато се събуди, всичко ще излезе просто лош сън.
Реджи видя, че Кай се мъчи да се овладее.
— Ей, шефе, какво става?
— Въобще не обърнахме внимание на едно обяснение. То е налудничаво, но всичко пасва. Да чукна на дърво, надявам се, че бъркам. — Кай почука по рамката на корковото табло за съобщения. Макар да знаеше, че не бърка, надяваше се, че малкият суеверен ритуал може да предотврати неизбежното.
— За какво говориш? — попита Реджи.
— Добре — кимна Кай, — ето какво се е случило. Помниш ли спора, който имахме за Крауфорд и Мадер?
Реджи се смръщи за малко, после щракна с пръсти и се усмихна.
— О, да, разбира се. Казах, че изследванията им са забавни, но това е губене на време. Ти каза…
Реджи рязко замълча и усмивката му изчезна. Вгледа се в Кай невярващо и той видя, че определено е предизвикал безпокойство. Кай кимна към телевизора, на чийто екран още се виждаше картата. Реджи за миг погледна към апарата, смаян от връзката. След това на лицето му се изписа ужас.
В този миг и той разбра.
Реджи скочи от стола си.
— Не го мислиш сериозно!
— Трябва да го вземем предвид.
— Мамка му! — изстреля Реджи с изписано на лицето си смаяно неверие. — Това е направо лудост. Миналия месец свърших с обновяването на кухнята. Отне ми близо две години.
Брад, който досега беше гледал тази размяна на думи в объркано мълчание, не можеше повече да се сдържа.
— Не мисли сериозно за какво? И кои са Крауфорд и Мадер? Какво става?
— Не ти трябва да знаеш — парира го Реджи.
— Напротив, трябва. И какво общо има това с кухнята ти?
— Става дума за около час. След това кухнята на Реджи повече няма да съществува.
17.
10:15 сутринта
1 час и 7 минути до идването на вълната
Заради Деня в памет на загиналите във войните в Хавайската служба за гражданска защита имаше само трима служители: Брайън Ренфро, отговорния дежурен, Мишел Ранкин, младшия дежурен, и Роналд Дийкънс, щатския координатор на службите. Тяхното обучение ги застави да минат на автоматичен режим.
Първата стъпка вече беше направена: задействане на сирените и започване на предаванията на Системата за оповестяване при извънредни случаи. Тази част от задълженията им беше относително проста. Сега предстоеше по-сложната част: координирането на различните областни, щатски и федерални служби, които щяха да очакват от тях указания какво да правят. Макар да бяха само трима, заради многото работа бункерът на ХГЗ приличаше на пчелен кошер. И тримата говореха по телефоните.