— Защото знаем колко силно беше земетресението и колко е дълбока водата в тази част на океана — отговори Кай. — Те са създали формула, която ще ти каже колко силно ще бъде земетресението в зависимост от размера на астероида. Ние просто ще използваме формулата на обратно, основавайки се на силата на земетресението. Тогава ще можем да преценим приблизително колко големи ще са вълните в зависимост от различните разстояния от зоната на удара.
— Чудесно — каза Брад, — но откъде ще знаеш, че ще са такива?
— Няма — отговори Реджи. — Никога досега не сме получавали сеизмични данни от удар с астероид. Писани са доста статии за цунамита, предизвикани от астероиди, и приблизителните оценки са най-различни. Когато получим истински данни, ще можем да направим оценка на размера.
— Като тези от буя на Службата за дълбоководна оценка и докладване на цунами — каза Кай. — Той ще ни даде сравнително точни данни.
— Значи дотогава — поклати Брад глава — вие само предполагате.
— Не, това са информирани предположения и са по-добри от нищо.
— Ако е астероид, какво ще правим?
Кай наистина не знаеше. Предупредителният център за цунами по Тихоокеанското крайбрежие беше създаден да бие тревога за цунамита, предизвикани от земетресения — най-разпространената причина за появата им в Тихоокеанския басейн, които бяха заплаха за Хаваи. Повечето от опасните земетресения бяха съсредоточени в Аляска, Япония или Чили, но цунамита можеха да бъдат предизвикани и на място от вулканични земетресения и свлачища. На цунамита, произхождащи от Тихоокеанския район, им трябваха пет часа, за да стигнат островите. Това означаваше достатъчно време за евакуиране на крайбрежието, макар да беше крайно скъпо и времеемко. Възникнали на място цунамита можеха да дойдат за минути и затова бяха много по-опасни. И в двата случая маршрутите за евакуация и процедурите бяха грижливо планирани, основавайки се на големината на цунамито, което тези сили щяха да предизвикат.
Не разполагаха обаче с процедури за справяне с цунами, предизвикано от астероид. Нямаше и евакуационни маршрути. Беше твърде невероятно да се случи, за да се харчат ограниченото време и ресурси на ПЦЦТК за това.
— Намерих формулата! — извика Реджи. Той започна да я въвежда в „Математика“ — мощна компютърна програма, която използваха за подобни сметки. — Да видим сега. Регистрирали сме земетресение с магнитуд 6,9. Каква е океанската дълбочина на това място?
Кай използва карта на дъното на Тихия океан и произнесе всяка цифра поотделно, за да е сигурен, че Реджи е разбрал.
— 4925.
— Ясно. — Реджи продължи да въвежда. — Сега ще въведа и разстоянието от епицентъра, на което се намираме, и това ще ни даде приблизителния размер на най-голямата вълна.
Когато свърши, се наклони напред с изписано на лицето объркване. После очите му изведнъж се ококориха и той дръпна ръце от клавиатурата, все едно е гореща.
— Какво има? — попита Брад.
— Може би съм сбъркал при въвеждането — измърмори Реджи. После започна да въвежда отново всички числа. Когато видя резултата, се облегна и поклати глава.
— О, боже — каза той с удебелен от сарказъм глас, — това няма начин да не ти хареса.
— Колко? — попита Кай, вече разбрал, че резултатът надхвърля и най-лошите му предчувствия.
Реджи въздъхна тежко.
— Най-малко 70.
— Мила майко! — извика Брад. В очите му имаше страх, но по лицето му продължаваше да играе лека усмивчица. Кай можеше да разбере тази смесица от ужас и вълнение. Въпреки ужасните разрушения от чудовищните вълни, въпреки опасността, въпреки липсата на логика, Кай винаги беше искал лично да види цунами. Сега щеше да има тази възможност.
— Вълната от Азиатското цунами не надмина трийсет фута, нали? — попита Брад.
Реджи поклати глава.
— Има предположения, че в Банда Аче е била два пъти по-висока.
— Значи ще е огромна, ако е седемдесет — каза Брад.
Кай сложи ръка на рамото на Брад. Той не беше разбрал.
— Брад, всички наши мерни единици са метрични. Метри, не футове. Седемдесет метра. Вълната ще бъде висока над 200 фута.
20.
10:28 сутринта
54 минути до идването на вълната
Вероятността 70-метрова водна стена да се носи към Хаваи съкруши Кай. В писаната история нямаше случай вълна с такива размери да е ударила населено крайбрежие. Най-голямото цунами, удряло населен район, беше чудовищната вълна, предизвикана от изригването на Кракатау през 1883 г. Високата 30 метра вълна помита селищата по брега на Зондския пролив в Индонезия, убивайки 36 000 души.