Сега бяха изправени пред възможността вълната да е два пъти по-висока и да удари едно от най-гъстонаселените крайбрежия в света.
Телефонът започна да звъни и Кай вдигна слушалката бавно, защото усещаше главата си замаяна.
— Танака — каза той в слушалката.
— Доктор Танака, обажда се Джанет Лесли от Си Ен Ен. Имам няколко въпроса за предупреждението за цунами, изпратено преди няколко минути.
— Госпожице Лесли, много съжалявам, но в момента съм страшно зает. Нямам време да отговарям на въпроси.
— Доктор Танака, но вие…
Преди да успее да продължи, Кай вече беше затворил. След няколко секунди телефонът започна отново да звъни.
— Започна се — отбеляза Реджи.
— Телефонът няма да спре да звъни. — Сега, когато нямаше човек на рецепцията, който да канализира обажданията, вдигането на слушалката щеше да отнеме цялото им време. Кай се обърна към Брад. — Отново имам нужда от твоята помощ.
— Да отговарям на обажданията?
— Да. Реджи и аз имаме твърде много за вършене.
— Какво да казвам? Та аз нищо не знам.
— Всъщност знаеш доста. Може би дори прекалено. Не искам да говориш за това с медиите. Казвай им, че ще изпратим официално изявление… — Кай си погледна часовника. — След десет минути. Дотогава никакви коментари.
Работата с медиите беше нож с две остриета. От една страна, приемането на обажданията щеше да им струва скъпоценно време, нужно за оценката на опасността от цунамито. От друга страна, изявлението пред тях можеше да се превърне в мощен инструмент за предупреждаването на обществеността да отиде на високи места. Кай обаче не можеше да пренебрегне Хавайската гражданска защита. Първо трябваше да говори с тях. Освен това щеше определено да е от полза, ако са получили потвърждение от НАСА.
— Какво за удара от метеор? — попита Брад. — Не смяташ ли, че трябва да го споменем?
— Виж, Кай — намеси се Реджи, — вярвам в теорията ти. Имаме голямо цунами, което наближава. Смятам обаче, че ще бъде прибързано да говорим за удар от метеорит.
— Правилно — подхвърли Брад. — Защо да прибързваме със заключенията. Остават ни цели 53 минути! Няма никаква причина за паникьосване.
— Не съм казал, че няма да изпратим друго предупреждение.
— Успокойте се — каза Кай колкото може по-сдържано. Ако двамата се хванат за гърлото, работата им няма да се улесни. — Реджи, разпрати актуализация, че сме изгубили връзка с остров Джонстън и остров Кристмас, и смятаме, че голямо цунами може да удари бреговата линия на Хаваи. Препоръчваме на хората да влязат колкото може по-навътре в сушата.
— Голямо цунами? — попита Реджи.
— Добре, масивно цунами.
— А какво ще кажеш за вертикална евакуация?
Центърът и районът Уайкики на Хонолулу бяха толкова гъсто населени, че евакуацията по пътищата — т.е. хоризонталната евакуация — щеше да предизвика големи задръствания, спирайки на практика движението, и да пречи на придвижването на колите на службите за спешна помощ и автобусите.
На онези, които не можеха да се евакуират от крайбрежието ходом или с кола, обикновено препоръчваха да потърсят убежище над третия етаж на сграда, висока поне шест етажа, защото те бяха достатъчно здрави, за да устоят на удара от цунамито.
Но в този случай най-голямата вълна щеше да е висока колкото 20-етажна сграда. Хората, които следваха стандартната инструкция, щяха да бъдат осъдени на смърт.
— Не. Препоръчай хората да отидат на възвишения, защото може да не са в безопасност по високите етажи на постройките.
— А защо да не го наречем мегацунами?
Мегацунами — термин, използван от общодостъпните медии, в който нямаше научно съдържание, но общото разбиране беше, че става дума за цунами с височина на вълната над 30 метра. Ако те използват този термин, това щеше да е голяма крачка. Предупреждението за цунами беше едно, но съобщението за мегацунами бе нечувано. Медиите щяха да му се нахвърлят като мухи на мед.
— Не и докато не получим потвърждение от НАСА или от дълбоководния буй. Напиши, че става дума за масивно цунами и още не можем да определим приблизителната му височина.
— Разбрано. Страхотен празник, а?
Кай поклати глава, като си помисли за развитието на събитията през последните два часа. Беше удивително как изведнъж щеше да отговаря за спасяването на стотици хиляди хора.
Брад го потупа по рамото.
— Кай, на изчакване на телефона са Националната информационна служба за сателитно наблюдение на околната среда, данни и информация и Брайън Ренфро.