— Къщите ни ще бъдат ударени от първата вълна — каза Хари. Всеки от участниците в конферентната връзка след по-малко от час щеше да се окаже бездомен.
— Знам. Нямаме време да изнесем личните си вещи, за което съжалявам. — Същото важеше за Кай. Петнайсет години спомени за техния живот тук скоро щяха да изчезнат завинаги.
— А вие, колеги? — попита Хенри загрижено. — Не се бавете излишно там.
— Ще се евакуираме навреме, за да стигнем до безопасно място. Обаче дотогава имаме да вършим работа и много малко време. Ще трябва да се откажем от нашите нормални процедури. В този момент всичко, което можем да направим, е да изкараме колкото може повече хора от Хонолулу.
Часовникът на стената показваше 10:32.
— Петдесет минути — обяви Кай. — Толкова време имаме за евакуацията на половин милион души.
21.
10:34 сутринта
48 минути до идването на вълната
Хонолулу разполагаше с 48 минути, но Големият остров само с 11. Брайън Ренфро знаеше, че няма достатъчно време да изведат всички в Хаваи на безопасно място, особено ако още не бяха започнали да се евакуират, но трябваше да опитат. Освен това имаха предимство, което остров Джонстън и остров Кристмас нямаха — Хавайските острови бяха изградени от вулкани, затова бяха много стръмни. Ако хората вървят бързо или тичат, може би щяха да успеят да стигнат до безопасно място.
Ренфро осъзна, че всяка отлитаща секунда е скъпоценна. Губернаторката все още пътуваше, но той не можеше да изчака дори онези няколко минути, които щеше да ѝ отнеме да стигне до бункера. Трябваше да направи новото съобщение сам от радио- и телевизионното студио. Времето беше толкова малко, че дори не искаше да се бави с писане на текст. Някак щеше да се справи.
По това време неколцина от колегите му успяха да дойдат в бункера, за да му помагат. Но все още бяха само шестима, затова ги събра около себе си, за да им проведе най-важния инструктаж в техния живот.
— Добре, слушайте. След 11 минути мощно цунами ще удари южния нос на Големия остров. Малко по-малко от 30 минути по-късно ще го отнесе Хонолулу. Веднага щом свърша тук, ще обновя предупреждението.
Един от новопристигналите, Чет Хърман, се обади:
— Не трябва ли да изчакаш губернаторката…
— Не. Тя ще направи по-късно друго съобщение, обаче ще минат най-малко 15 минути преди да дойде и да има текст в ръката. Така както стоят нещата, се налага да отпишем Големия остров. Никой от нас не трябва да си губи повече времето с него.
След тези думи се чу приглушен ропот.
— Зная, че изглежда безсърдечно, но няма достатъчно време, за да се координира всичко оттук. Те ще трябва да приемат предупреждението и да направят всичко възможно. Ще се съсредоточим върху Оаху.
Някои закимаха в съгласие, защото знаеха, че 80% от населението на щата е съсредоточено там. При такава криза основната цел е да бъдат спасени колкото може повече хора. Все още имаше време да се постигне нещо в Оаху.
Главното в този момент беше дали хората ще обърнат внимание на новото предупреждение. Сигурно мнозина бяха пред телевизорите си, за да научат най-новото, а други бяха чули първото предупреждение и са започнали подготовката си за обикновена евакуация, пропускайки обновяването на съобщенията. Разбира се, първоначалните евакуационни планове сега бяха безполезни и дори опасни. Много от евакуационните карти и протоколи предполагаха цунами, предизвикано от земетресение. Това обаче щеше да е по-голямо, надхвърляше всички планове.
Една от новодошлите, Кейти Айко, вдигна ръка.
— С какво да се заема? — попита тя.
— Кейти, трябва да се обадиш на всички хотели да евакуират туристите. В този момент вертикалната евакуация е изключена.
През това време хотелите разчистваха фоайетата и ниските етажи от гости, премествайки ги на четвъртия или по-високо. 60-метрова вълна обаче щеше да стигне до 20-ия етаж или по-нагоре, а това беше по-високо от доста от хотелите в Уайкики. Освен това нямаше гаранция, че по-високите от 20 етажа хотели ще бъдат безопасно убежище.
Най-новите хотели и офис сгради бяха построени, за да издържат онова, което беше в рамките на разумната безопасност, включително да устоят на ураганни ветрове със скорост 400 километра в час само с леко поклащане. По-ниските етажи щяха да позволят на водата от предизвикано от буря наводнение или от цунами да мине през сградата и да избие задната стена, така че да не постави под структурно напрежение носещите елементи.