Но нямаше сгради, построени да издържат удара от 20-метрова водна стена. При толкова висока вълна сградата трябваше да издържи 50 000 тона натиск, или тежестта на 100 натоварени до горе „Боинг 747“. Повечето постройки щяха да бъдат разкъсани на части или просто да рухнат, когато по-ниските етажи поддадат. Качването на по-високите етажи нямаше да осигури безопасност на хората.
Пречките да бъде изведено населението на безопасни места при толкова кратки срокове бяха толкова много, че Ренфро се отказа да ги обхваща. След неговото съобщение много пътища щяха да бъдат напълно задръстени от превозни средства въпреки техните апели хората да се евакуират пеша. Трафикът щеше да затрудни максимално колите на службите за спешна помощ и автобусите, които трябваше да евакуират изпитващите затруднение да ходят.
А това водеше до следващия ужас: евакуацията на разположените ниско болници и старчески домове. Ренфро посочи последния новодошъл — Томас Камала.
— Том, ще координираш болницата „Куинс“. Трябва да изведат всички. Може би ще разполагат с малко повече време. Няма да бъдат ударени до третата или четвъртата вълна. Погрижи се „Триплър“ да е готов за тях. Освен това трябва да вдигнеш по тревога всички старчески домове.
Болница „Куинс“ със своите над 500 легла, разположена в центъра на Хонолулу до Капитолия, беше най-голямото здравно заведение на островите. Много от пациентите в спешните отделения и преждевременно родените бебета бяха на животоподдържащи системи, да не говорим за операциите, извършвани в момента. Всички трябваше да бъдат преместени в армейския медицински център „Триплър“, който, за щастие, се издигаше върху малко плато североизточно от Пърл Харбър. Пациентите, които не бяха в тежко състояние, щяха да бъдат превозени с автобуси заедно с тези от старческите домове, които бяха твърде слаби, за да ходят сами. Други щеше да се наложи да бъдат пренасяни с хеликоптери.
В тази криза военното присъствие в Оаху щеше да е от голяма полза. Флотът от хеликоптери на сухопътните, военноморските и военновъздушните сили — онези, които щяха да успеят да излетят преди идването на първата вълна — както и множеството други хеликоптери на островите, щяха да бъдат привлечени да участват в евакуацията на пациентите и другите хора, които нямаше да могат да се евакуират навреме на безопасно място.
— Мишел, ти ще отговаряш за координацията с военните. Нареди евакуацията на базите около Пърл Харбър и вдигни колкото може повече летателни апарати във въздуха. Мисля, че се нуждаем много от хеликоптерите. Останалите машини могат да отлетят за „Уилър“.
Военното летище „Уилър“ се намираше в средата на остров Оаху. Макар Ренфро да не знаеше колко големи ще бъдат вълните и дали там ще е безопасно, това беше единствената възможност.
— Роналд, ти ще отговаряш за летищата, включително за международното летище на Хонолулу. Макар че другото летище, „Кахулуи“, е откъм северната страна на Мауи, то също е в опасност, защото вълната ще обгърне острова. Трябва да изкараш всички от летищата. Ако има самолети, готови да тръгнат, вдигни ги във въздуха. Не искаме да стоят на пистите, когато вълната стигне дотам.
— Какво ще правим с пристигащите самолети? — попита в отговор Дийкънс.
— Ако нямат достатъчно гориво да се върнат на материка, ще кацат на „Уилър“. След десет минути не искам повече самолети да кацат на пътническите летища.
След това Ренфро плесна с ръце.
— Хайде, колеги. Един милион души разчитат на нас. Да си свършим работата.
Ренфро стана и с изключение на Чет Хърман групата се разпръсна.
— А аз какво да правя? — попита Хърман.
Ренфро се спря. Оборудването в радио- и телевизионното студио беше направено така, че да бъде лесно за обслужване, но въпреки това имаше нужда от човек, който да го наглежда, докато предава. Сегашното предупреждение беше в задънена улица и той трябваше да го извади оттам.
— Ще дойдеш с мен — отговори Ренфро. — Трябва да ми помогнеш с радиосъобщението. — Всички в центъра бяха запознати как да боравят с оборудването в студиото, така че можеше да използва когото и да било.
Ренфро седна пред камерата, след това кимна на Хърман, който натисна няколко бутона и я насочи към началника си. Червената сигнална лампа върху камерата светна и Брайън Ренфро започна със съобщението, което щеше да го направи световноизвестен.