— Здравейте, казвам се Брайън Ренфро, дежурен офицер в Хавайската гражданска защита. Преди малко беше изпратено предупреждение за цунами за целия Тихоокеански район, включително Хавайските острови. Тук съм, за да обновя това съобщение. Сега Предупредителният център за цунами по Тихоокеанското крайбрежие разполага с ясни доказателства от дълбоководен буй, че към Хаваи идва голямо цунами. Очаква се, когато стигне сушата, вълната да е с височина около 24 метра. Изгубихме връзка с остров Кристмас и знаем, че голямо цунами е ударило остров Джонстън. Очаква се цунамито да удари южния нос на Големия остров в 10:45 сутринта местно време. Ще бъде в Оаху и Хонолулу в 11:22 тази сутрин. Часовете на идване за другите острови ще се появят в долния край на екрана. Ако слушате това съобщение по радиото, времената ще бъдат изчетени в края му.
Сега си пое дълбоко дъх, за да се стегне преди онова, което се готвеше да каже.
— Може да последват по-големи вълни. Съществува голяма вероятност те да са няколко и първата може да не е най-високата. Има вероятност най-голямата да стигне височина 60 метра. Затова подканяме настоятелно всички живеещи на Хавайските острови веднага да напуснат местата, където се намират сега, и да се евакуират колкото може по-навътре в сушата. Ако сте вече в мореплавателен съд, не се връщайте на брега. Излезте колкото може по-навътре в морето.
В този момент реши да не споменава астероида. След като нямаше доказателства, не беше сигурен, че хората ще погледнат на предупрежденията сериозно, ако им каже, че причината за цунамито е удар от астероид.
— Трябва да знаете, че ако сте се евакуирали на високите етажи на сградите, не сте в безопасност. Моля, напуснете сградата веднага и се отправете пеша към възможно най-голямото възвишение. Само хората, които не могат да ходят, да използват превозните си средства.
Моля, не изпадайте в паника! Ако тръгнете веднага, ще имате време да стигнете до по-висок терен. Когато получим нова информация, ще излъчим ново съобщение. Не оставайте пред телевизорите си. Когато се евакуирате, вземете със себе си своя мобилен телефон или транзистор. Властите ще подпомагат евакуацията на гражданите.
Късмет и Бог да ни пази!
22.
10:37 сутринта
45 минути до идването на вълната
Кай реши този път лично да се обади на Рейчъл. Искаше да чуе от него колко е опасно положението, особено след като онова, което ѝ каза, звучеше толкова невероятно.
— Добре че не накара Брад да ми се обади. Тогава сигурно щях да реша, че е шега — каза Рейчъл.
— Зная, че звучи налудничаво, но данните показват точно това.
— Божичко! Астероид? Не мога да повярвам.
— Знам. Но ако съм прав, никой в хотела не е в безопасност.
— А в ресторант „Звездна светлина“ на 28-ия етаж? Там горе има достатъчно място.
— Рейчъл, дори вълната да не стигне тази височина, сградата може да се срути.
— Но в хотела има повече от хиляда гости! Да не говорим за балната зала, пълна със сакати ветерани.
— Трябва веднага да започнеш да ги евакуираш. Имаш ли автобуси за тях?
— Имах няколко наети да ги вземат и закарат на церемонията на гробището днес следобед, но се предполага да дойдат едва след час.
— Виж, оттам до безопасна зона е най-малко 15 минути пеша. Това означава, че разполагаш само с 30 минути да изкараш всички от хотела.
— Времето не е достатъчно…
— Рейчъл, на цунамито не му пука дали времето е достатъчно, или не. Тогава вече ще е тук. И всички останали в хотела след този час няма да оцелеят.
Кай я чу да се умълчава, докато се опитва да схване онова, което ѝ беше казал.
— Добре — каза тя накрая. — Къде трябва да отидат?
— Да използват един от западните мостове, водещи навън от Уайкики, и после просто да продължат нагоре, докъдето могат да стигнат. Най-добре би било да се опитат да стигнат горе до „Пънчбоул“ или до някой от кварталите по склоновете. Ако там не са в безопасност, не знам къде другаде биха могли да идат.
Националното гробище „Пънчбоул“ беше кратер на угаснал вулкан, пълен с редици гробове на ветерани. Страните му бяха високи 120 метра.
— Какво става с Лани? И с Тереза и Мия?
— Не съм се свързал с тях. Сигурен съм, че са чули предупрежденията, и сега, докато говорим, вече вървят към по-висок терен.
— Защо тогава не са се обадили?
— Телефонните линии са задръстени. Аз извадих късмет, че успях да се свържа с теб. Освен това батерията на Тереза е паднала. Вероятно не иска да спре, за да ни се обади от автомат, докато не се озоват в безопасност. И точно това трябва да направи.