— Разбрано, 547. Не си единствен. Продължавай в сегашната посока. Ще се опитаме да освободим място на „Уилър“ и за теб.
— Прието, контролна кула.
— Още нещо, 547. Информирам те, че след 30 минути евакуираме контролната кула. Тогава ще прехвърлим контрола на полетите на „Уилър“.
Уейнрайт стрелна удивен поглед към втория пилот. Да затвориш летището беше едно, но да закриеш контролната кула бе направо нечувано. Загриженото изражение на втория пилот отразяваше и неговите чувства. Рутинният полет до Хаваи току-що се беше превърнал в мъчение.
— Разбрано, контролна кула — каза капитанът. — Ще се ослушваме за бъдещи новини.
Контролната кула на Хонолулу се зае да предупреждава друг идващ самолет, но Уейнрайт продължи да слуша радиостанцията, жаден за допълнителни новини.
Тереза чакаше вече 30 минути, а все още нямаше и следа от Мия и Лани. Сирените продължаваха да вият на равни промеждутъци, но без радио тя не знаеше какво става. Макар батерията да беше почти изчерпана, включи отново мобилния си телефон. Трябваше да рискува, в случай че момичетата я потърсят.
Положението на плажа драматично се беше изменило. Когато плажуващите най-накрая разбраха, че воят на сирените не е проверка, мнозина бързо събраха нещата си и започнаха да се изнасят. За нейна голяма изненада обаче имаше и такива, които продължиха да правят онова, с което се занимаваха дотогава. Изглеждаха напълно безразлични към факта, че чудовищна вълна се носи към тях.
Дори след появата на полицията десетина минути след като сирените бяха започнали да работят, а високоговорителите разнасяха воя им по плажа, някои все още не обръщаха внимание на случващото се.
Докато крачеше нагоре по плажа, един от полицаите спря, когато стигна до Тереза.
— Госпожо, трябва веднага да напуснете плажа. Идва цунами.
— Не мога. Дъщеря ми и нейната приятелка са някъде по плажа и вероятно ще се върнат много скоро. Може ли да ми кажете нещо ново за цунамито?
— Получаваме противоречива информация. Единственото, което знам, е, че трябва да махнем колкото може по-бързо хората от плажа. Но аз съм правил и преди подобни евакуации. Сигурно има още няколко часа, така че ще се оправите.
— Обаче по радиото казаха, че след час ще бъде тук.
— Както вече казах, противоречива информация колкото искаш. Обзалагам се, че използват часовото време на материка, а не хавайското.
— Защо хората не си тръгват?
— Винаги има шантави, които специално идват, за да видят цунами. Смятат да се качат на хотелските тераси, за да си направят купон, когато то дойде.
— Дори след Азиатското цунами?
— Мнозина от откачените не знаят, а има и много младежи, които си мислят, че са недосегаеми. Всеки ден го виждам. А и това е свободна страна. Дори да означава, че са свободни да умрат. Съжалявам госпожо, трябва да тръгвам. Късмет!
Той продължи с отмерени крачки. Забележката му, че младежите се чувстват недосегаеми, я разтревожи.
Разбира се, ако Мия и Лани са чули сирените, щяха да имат достатъчно време вече да са се върнали при нея. Тя се разкъсваше между това дали да напусне мястото и да рискува да се размине с момичетата, ако се върнат, за да я намерят, или да остане. Чакането вече се беше превърнало в мъчение. Не можеше да седи просто така и да чака да се върнат. Трябваше да направи нещо.
Тя зарови из чантата си, докато намери блокче с кубче лепящи листчета и химикалка. Написа бележка до момичетата на кубчето.
Мия и Лани, тръгвам да ви търся. Ако намерите тази бележка, отидете в „Гранд Хаваян“ и намерете Рейчъл. Ще се видим там.
Хотелът беше само на осемстотин метра оттам, така че ѝ се стори най-доброто място за среща, ако успеят да се намерят. Освен това не искаше да чакат на плажа, докато тя се върне.
Тереза извади ключовете и портфейла си от чантата, сложи кубчето върху нея и я уви в една от хавлиите. Можеше само да се надява, че никой няма да открадне чантата, преди децата да са успели да видят бележката.
След това се затича към Даймънд Хед — посоката, в която видя момичетата да се отправят, и пътьом викаше техните имена.
След минутка телефонът ѝ започна да звъни. Погледна дисплея, надявайки се, че са момичетата, но номерът се оказа непознат. Може би се обаждаха от уличен автомат.
Когато отговори, чу познат глас, който обаче я изненада.