— Тереза, Брад се обажда. Слава богу, най-накрая успях да се свържа с теб. Линиите са претоварени.
— Брад, момичетата обаждаха ли се?
— Какво? Не са ли с теб?
— Тръгнаха да пазаруват около 40 минути преди сирените да започнат да вият и още не са се върнали. Сега ги търся.
— Мамка му! Тереза, трябва да се махнеш колкото може по-далеч от плажа. Цунамито ще бъде огромно.
— Не мога да ги оставя! Ами ако не са чули предупреждението?
— С всички тези сирени? Аз съм в бетонна сграда на 100 метра от плажа и ги чувам съвсем ясно. Хайде, не може да не са ги чули!
— Защо тогава не се върнаха при мен? Нещо не е наред! Няма да мръдна оттук, докато не ги намеря.
— Добре, добре! Ще измислим нещо. Къде си?
— На Уайкики, близо до „Хаят“. Обаче батерията на телефона ми е изтощена.
— Знам, получих съобщението. Ако децата се обадят, ще им кажем да се срещнете при Рейчъл в „Гранд Хаваян“, но ти трябва да стигнеш там преди…
Мобилният телефон на Тереза изпиука и гласът на Брад секна. На екрана се появи премигващ символ на батерия и след това угасна.
Тя затвори телефона и започна отново да подвиква имената на Мия и Лани, завивайки към Калакауа авеню, така че да може да държи под око магазините, улиците и плажа. Беше минала само една пряка, когато видя магазин за дрехи на име „Сладка“, който имаше вид на място за тийнейджъри. Влезе в магазина и погледна към задния му край. След това извика имената на момичетата по начин, който при други обстоятелства би предизвикал учудени погледи.
Телевизорите, закачени на стените, обикновено въртяха музикални клипове, подходящи за толкова моден магазин, но сега бяха включени на различни новинарски канали. Повечето излъчваха предупреждението за идващо цунами. Други бяха включени на националните канали, които не излъчваха предупреждението.
Млада продавачка, която се беше вторачила в екраните, се обърна рязко, когато чу Тереза да вика момичетата.
— Госпожо — каза тя, без да престава да дъвче дъвката, докато говори, — затваряме заради евакуацията.
Тереза извади снимка на Мия от портфейла си. Беше от миналата година, но достатъчно ясна.
— Виждали ли сте това момиче?
Продавачката погледна снимката и поклати глава.
— Вероятно е тръгнала. Аз също се изнасям след минута. Можете ли да повярвате на онова, което казват?
— Аз не съм оттук, така че всичко това е ново за мен. — Тереза се отправи към вратата, за да продължи издирването.
— Ясно, но вълни с височина шейсет метра? Плашещо е!
Това накара Тереза да се закове на място.
— Шейсет метра? Какви ги говорите?
— Казаха, че вълните ще са толкова високи. Трябва да е някаква измислица, нали?
Тереза си спомни какво ѝ каза Брад.
— Божичко! Когато каза, че ще е огромно, аз си помислих…
— Какво е това? — продавачката сочеше единия от телевизорите.
Един от националните канали излъчваше кадри от камерата на хеликоптер. Тя беше фокусирана върху черната скалиста крайбрежна линия. Двама души стояха на върха на скали, високо над вълните, които се разбиваха в тяхното подножие, и махаха на хеликоптера. Надписът под кадрите гласеше: Ка Лае, Хаваи, най-южната точка на САЩ, на живо.
— Пусни го по-високо — поиска Тереза.
Жената насочи дистанционното към телевизора и двете чуха гласа на говорителя:
— Не бива да правите това, което виждате да вършат тези хора. За зрителите, които сега се включват, гледаме кадри от камерата на хеликоптер над най-южния край Големия остров на Хаваи. Това е мястото, където очакваме вълната да стигне първо до сушата. Тези уникални кадри стигат до вас благодарение на телевизия КХАЙ от Хонолулу, чийто хеликоптер прелетя над вулкана Килауеа за друг наш репортаж днес. Очевидно двама безстрашни туристи са решили, че искат да са първите, които ще видят цунамито, и са си избрали за наблюдателен пункт крайбрежните скали. Струва ми се, че са най-малко 15 метра над водата, така че ще се надяваме всичко да мине добре за тях. Двамата не се отзоваха на няколкократните подканяния да напуснат района.
Камерата се отмести от туристите и се завъртя към морето. Не се забелязваше нищо необичайно, но настроението на водещия забележимо се промени.
— Какво става? Дами и господа, много се извинявам, но изпитваме технически затруднения и не получаваме звук от хеликоптера. Получихме съобщения, че няколко самолета, летящи над Тихия океан, са видели вълни да се движат по посока на Хаваи с невероятно висока скорост. До този момент обаче нито едно от тези съобщения не е потвърдено.