Реджи се върна при своя компютър. Кай съпроводи Брад до другия край на помещението, за да може да се успокои.
— Брад — каза той, — искам да ти благодаря за онова, което правиш днес за мен.
— Имаш късмет, че днес бях свободен. Нямам служители, които да предупреждавам, защото всички имат свободен ден.
Кай осъзна какво иска да каже. Офисите на „Недвижими имоти Хопкинс“ се намираха срещу търговския център „Ала Моана“, разположен само на няколкостотин метра от плажа Уайкики. Външно Брад можеше да изглежда безразличен към бизнеса, но Кай знаеше, че за него означава много да управлява компанията, създадена от техния баща.
— Съжалявам, въобще не се сетих за „Недвижими имоти Хопкинс“, докато ти не спомена фирмата.
Брад сви рамене.
— Голяма работа.
— Обаче офисът, документите… — каза Кай.
Брад се усмихна.
— Ако искаш вярвай, но застраховката ми покрива щети от цунами.
Кай се вторачи невярващо в брат си. Повечето застраховки не покриваха цунами, освен ако не поискаш специално и разбира се, не платиш прескъпо за допълнителната клауза. Сега бяха станали по-популярни, особено след Азиатското цунами, но въпреки това не се срещаха често.
— Ей — каза Брад, — моят голям брат е директор на Предупредителния център за цунами по Тихоокеанското крайбрежие! Трябваше да получа тази клауза.
Кай се усмихна. Ето поне нещо, за което нямаше нужда да се притеснява.
— Телефоните звънят без прекъсване — продължи Брад, преглеждайки бележките, които си беше водил. — Кой ли не се обади: „Ню Йорк Таймс“, Си Ен Ен, „Фокс“, Ей Би Си, Ен Би Си. Си Би Ес дори изпрати екип на входната врата. Казах им, че могат да влязат…
— Искаш да кажеш, че са тук?
— Снимали са някакъв репортаж оттатък плажа Ева и щом чули за предупреждението, веднага тръгнали насам. Искат да вземат интервю от теб. Казах им, че се прекалено зает.
— Колкото и да анализираме данните, няма да помогне, ако хората не се отнесат сериозно към ставащото. Реджи, какво мислиш?
Реджи кимна неохотно.
— Защо не? Все ще е по-добре от телефонно интервю.
— Добре. Ще им покажем видеото от остров Джонстън. Може би това ще убеди хората да побързат с евакуацията. Брад, отвори вратата и им кажи, че в сградата може да влязат само репортерът и операторът. Останалите трябва да чакат отвън. Не искам тук да се струпа тълпа.
След две минути Брад въведе дребна азиатка в син блейзър, следвана от брадат оператор по джинси и бейзболно кепе с надпис „Детройт Тайгърс“.
— Доктор Танака, аз съм Лора Пимало — представи се репортерката и здраво стисна ръката на Кай. Тя кимна към оператора: — Това е Роджър Еймс. Благодаря, че се съгласихте да ни приемете. Зная, че сте много зает.
— Да, така е. — Той вдигна пръст. — Единственото ми условие е, когато ви помоля да престанете да снимате, да го направите веднага. Съгласна ли сте?
— Разбира се — отговори тя.
— Добре. Причината да ви приема е, че евакуацията върви зле. Трябва да мотивираме повече хора да тръгнат. И то бързо. Мисля, че разполагаме с нещо, което ще помогне.
— Какво е то?
— Можете ли да заснемете кадри от компютърен екран?
— Да. Няма да излезе кристалночисто, но ще се вижда. Обаче диаграми и чертежи няма…
— Не е диаграма, а видео от остров Джонстън, заснето тази сутрин. Показва как голямо цунами го унищожава. Искам да го излъчите.
Тя и Еймс за миг се смаяха, но Пимало не можеше да скрие своето вълнение за големия удар, който щеше да направи с този репортаж.
— Само ни кажете на кой монитор ще е, а ние ще се подготвим за снимането.
Когато Еймс приготви камерата, Пимало предложи:
— Защо просто не пратите кадрите с имейл до студиото? Не че имам нещо против ексклузивен репортаж.
— Може ли да ги накарате да излъчат това на живо?
— О, точно това планирахме.
— При предаване на живо ще трябва да го излъчат. Ако пратя имейл, няма да съм сигурен, че ще го направят веднага. Имейлът може да си стои и да чака някой да го отвори.
— Прав сте. Ще се обадя в телевизията да са готови за излъчване на живо.
След още минутка камерата беше на позиция и започнаха да предават. Докато течеше видеото от Джонстън, Кай обясняваше какво се случва на екрана.
Когато цунамито започна да приближава камерата, Пимало попита водещия по радиовръзката:
— Фил, виждаш ли това?
Кай не можа да чуе отговора, но нейното прехласване от видяното му подсказа, че ще стигнат до зрителите.
Когато екранът на компютъра потъмня, Кай ѝ махна да насочат камерата към него.