— Госпожо Пимало, бих искал да направя едно изявление.
— Разбира се, доктор Танака. Кадрите бяха невероятни.
Кай си помисли, че ще става все по-невероятно. Направо не можеше да повярва, че се готви да каже по националната телевизия нещо, заради което може да изглежда като глупак. След миг колебание видя как Брад и Реджи се споглеждат. И двамата кимнаха в отговор на неизречения от него въпрос и той изпита известна утеха, че го подкрепят. Изкашля се, за да прочисти гърлото си, и започна да говори.
— Казвам се Кай Танака и съм директор на Предупредителния център за цунами по Тихоокеанското крайбрежие край плажа Ева в Хаваи. Преди около 40 минути изпратих предупреждение за цунами, идващо към Хавайските острови. Не мога да изтъкна достатъчно колко е опасно положението. До този момент не сме съобщавали причината за цунамито, защото не разполагахме с данни, за да я потвърдим. Но аз съм загрижен, че евакуацията не напредва достатъчно бързо, затова ще разкрия каква е според нас причината за цунамито. Подозираме, че в 8:41 сутринта по хавайско време астероид е паднал в централната част на Тихия океан. Ако това се окаже вярно, трябва да очакваме катастрофа с невиждани размери на Хавайските острови. Докато говорим, южният край на Големия остров преживява удара от първата вълна. За по-малко от 15 минути тя може да стигне до Кона, а след това до Хило. Петнайсет минути по-късно ще бъде ударен Хонолулу.
Единият от телевизорите беше включен на местна станция, която излъчваше предупреждението на Системата за оповестяване на тревога, а на другия вървяха кадри от Уайкики. Никой не показваше кадри от южния край на Хаваи.
Телефонът отново започна да звъни и Брад вдигна.
— Извинете, доктор Танака — каза Пимало, — но това са фантастични твърдения. Какви доказателства имате, че тази сутрин астероид е паднал в Тихия океан?
Това беше най-деликатната част от интервюто. Кай знаеше, че ако се впусне в много подробности, ще изгуби зрителите. Но също така знаеше, че публиката има нужда от нещо, за да повярва в тази налудничава идея.
— Имаме много малко време, затова не искам да влизам в подробности, но наистина не разполагаме с преки доказателства…
— Знаеш ли кой се обажда? — прекъсна ги Брад. — Гейл Уентуърт от „Текущи изображения на важни събития“. В имейла си имаш осем снимки, които те се готвят да разпратят до информационните агенции. Поредица от кадри, заснети от ЛАНДСАТ 8, на които се вижда голям взрив в централната част на Тихия океан. НАСА потвърждава, че сме били ударени от астероид.
26.
10:48 сутринта
34 минути до идването на вълната
Майкъл Пъркинс, 19-годишният доброволец в Гражданския въздушен патрул, се разтревожи, защото никой не слушаше предупреждението, макар да летеше достатъчно ниско, за да го чуват. При един от заходите си каза на каякарите под него да помахат с две ръце, ако го чуват. А те само вдигнаха глави и го изгледаха, когато прелетя над тях.
Вдигна прозореца на самолета, закачи микрофона отвън. Сега въпреки шума на двигателя трябваше да чуе съобщението, обаче нищо не се случи.
Мамка му! Осъзна, че високоговорителят не работи. През последните 25 минути, докато беше прелитал над брега и смяташе, че предупреждава хората, никой не го беше чувал. Той се свърза с щаба на ГВП, за да каже за проблема и че заради това хората на плажа Уайкики са останали непредупредени.
Когато се насочи обратно към летището, за да поправи високоговорителя, му съобщиха, че друг самолет вече е на път за Уайкики, за да поеме неговата задача.
Кай отвори мейла си и видя съобщението от Гейл Уентуърт. Към писмото имаше прикачени осем снимки. Операторът на Пимало започна да снима през рамото му, докато той ги отваряше.
Кликваше ги в последователността, в която Гейл ги беше подредила. Първата снимка показваше изображение от поглед право надолу към маса облаци, покриваща широка ивица от Тихия океан. Върху бурята се виждаха две едва забележими черти, все едно някой беше драснал с химикалка по снимката. В дясната ѝ долна част се виждаше времеви печат, който сочеше 18:40:00 ч. по Гринуич.
Кай посочи числата и обясни:
— По Гринуич, което значи десет часа напред от хавайското време. Което ще отговаря на 8:40 сутринта в Хонолулу.
На снимката с времеви печат 18:40:30 двете линии бяха изчезнали, а тяхното място бе заела много по-ярка черта и Кай най-сетне разбра какво вижда: следите от астероид, изгарящ в атмосферата.
— Не е бил само един метеор — обясни той, — а метеорен дъжд.