Реджи посочи ярката опашка, която се виждаше на втората снимка.
— Ето този трябва да е предизвикал нашето земетресение. Ако първите два са били твърде малки, сигурно са изгорели още преди да стигнат до водата.
— Трябва да са били парчета от същия астероид — подхвърли замислено Кай.
— Точно както Шумейкър-Леви — каза Реджи. Когато забеляза озадачените погледи на останалите, той побърза да обясни. — Това е комета, която удари Юпитер през 1994 г. Изглежда и тук се е случило същото, макар първите два къса да са били малки. Сравнително.
— Всеки от тях е могъл да унищожи самолет — добави Кай.
Реджи кимна.
— Да, но третият, онзи, оставил ярката следа на втората снимка, е бил достатъчно голям, за да стигне цял до океанското дъно.
Кай дори не можеше да си представи количеството енергия, нужно за да може астероид да се гмурне повече от четири и половина километра до дъното на океана и да предизвика силно земетресение. За момент пръстът му се зарея над мишката. Ужасяваше се от онова, което щеше да види на следващата снимка, но се насили да продължи да ги отваря.
На третата снимка линията вече не се виждаше, а на нейно място се беше появила малка ярка точица в центъра на буреносните облаци. С отварянето на всяка от следващите снимки, които според времевия печат бяха правени на промеждутъци от 30 секунди, точката се увеличаваше все повече, докато на последната се виждаше съвсем ясно какъв беше този взрив: удар от астероид, изхвърлил трилион тона свръхнажежени скали и пара в атмосферата. На тази последна снимка Уентуърт беше начертала линия, успоредна на взрива, и под нея беше написала „24 километра“.
— Взривът е бил с диаметър 24 километра? — попита Пимало.
— Поне облакът с форма на гъба е бил — каза Реджи.
Кай трепна при думите „облак с форма на гъба“ — фраза, свързвана навсякъде с пълно разрушение. Беше се надявал сигурността да знае, че става дума за астероид, да му помогне да разбере по-добре положението, но вместо това се чувстваше зашеметен. Подхвърлянето на абстрактни числа, както бяха правили те, докато теоретизираха върху размерите на астероида, вече не беше абстракция. Беше действителност и Кай остана известно време седнал, преработвайки информацията.
Гласът на Реджи го измъкна от унеса.
— Идва друга вълна! — извика той, докато гледаше данните от дълбоководния буй на Службата за дълбоководна оценка и докладване на цунами. Както и преди, линията се издигаше неумолимо, но този път не спря, докато не достигна 1,3 метра.
Брад, който вече знаеше какви са последствията от подобни данни, само възкликна:
— Господи!
— Какво има? — попита репортерката. — Какво значи това?
— Второто цунами — отговори Кай, — ще бъде високо повече от 46 метра.
— Второто? — възкликна Пимало. — Доктор Танака, какво искате да кажете? Колко вълни ще има?
— Няма начин да се каже със сигурност. Но сега знаем, че идват на промеждутък от 25 минути.
— Нямам търпение да говоря с момчетата в Лос Аламос за това — подхвърли Реджи. — Изглежда изчисленията им, че първата вълна след удар с астероид ще бъде най-голяма, не са верни. Човек не може да спори с доказателства като тези.
Лора Пимало заслони с длан ухото си, вероятно за да чуе какво ѝ казва продуцентът. После махна на оператора да престане да снима. След секунда се втурна към телевизора и го превключи на Ем Ес Ен Би Си. В момента повтаряха видеото от удара на вълната срещу Ка Лае — най-южната точка на Големия остров, и двамата туристи, погълнати от водите. След това кадърът се смени със снимките от ЛАНДСАТ 8, които току-що бяха видели.
След като показаха поредицата снимки, продължиха да ги повтарят в горния десен ъгъл на екрана и превключиха обратно на кадрите от Уайкики. На тях се виждаше как хората се изливат от сгради и тичат по улиците. Някои крещяха, други влачеха смешно количество неща като куфари и електроника.
— Май проработи — каза Реджи. — Хората определено бягат.
— Не всички — подхвърли Брад.
За Кай беше едновременно удивително и тъжно как подобни обстоятелства могат да извадят на показ най-лошото у някои хора, които гледаха на катастрофата като на възможност да се възползват от положението. Малко по-надолу по улицата двама младежи разбиха стъклена витрина и награбиха от магазина неща, които не можеха да се видят на екрана. Полицаят, който насочваше движението, хукна да ги гони и тримата завиха зад ъгъла и изчезнаха от кадър.
— Тези неща така и така ще изчезнат след половин час — отбеляза Брад. — Можеше спокойно да ги остави на мира.
След това започнаха да показват кадри, снимани от хеликоптер, който се въртеше над Уайкики. Картината се увеличи, за да видят по-ясно булевард „Ала Уай“ в северния край на плажа. Виждаше се как хората се устремяват натам, а после завиват по него в западна посока.