— Това са туристи, които не познават града — заключи Реджи. — Струва им се най-прекият път от плажа, но няма мостове над него. Местните знаят това.
— Най-близкият мост е на улица „Маккъли“ — каза Кай. — Това може да се окаже километър и половина далече, ако идваш от източния край на канала.
В този момент кадърът се смени с този от друг хеликоптер, който летеше над водата пред брега на Уайкики. Камерата се плъзна за панорамна гледка и се видя, че още има хора във водата. Някои бяха в лодки, повечето на сърфове, а други в каяци.
— Какво правят тези? — възкликна Кай и усили звука. Тревожен женски глас описваше сцената.
— … очевидно са пренебрегнали предупреждението на Гражданския въздушен патрул да се евакуират на сушата. Искам да повторя, че става въпрос за крайно опасно положение и се препоръчва да се отдалечите колкото може по-далеч от крайбрежието.
— Тези идиоти не чуват ли сирените? — извика Брад.
— Може да са прекалено далеч от брега — каза Реджи. — Затова доброволците на ГВП прелитат над тях.
Камерата се спря на сърфист, който мързеливо загребваше обратно към брега. След това тя се плъзна по още двама сърфисти и се спря на група от четирима каякари, които гребяха спокойно успоредно на брега в посока Уайкики. Когато камерата увеличи още изображението, Кай зяпна невярващо пред онова, което виждаше. Имаше чувството, че някой беше издърпал пода изпод краката му и едновременно с това беше забил шило за лед в гърдите му. Залитна назад, все едно кадърът го беше нападнал физически.
— Кай! — извика Брад и преди да рухне, го хвана и сложи да седне. През цялото време очите на Кай не се откъсваха от екрана.
Лицата на четиримата се виждаха ясно на телевизионния екран. Кай не познаваше момчетата, но веднага разпозна двете момичета с тях. Неговата собствена дъщеря гледаше право към камерата и весело махаше, макар да оставаше по-малко от половин час, преди най-голямото цунами в писаната история да се стовари върху Хаваи.
27.
10:52 сутринта
30 минути до идването на вълната
След като беше гребала през целия път до плажа „Сан Суси“, Мия се умори и помоли останалите вече да се връщат. Макар Лани също да усещаше парене в мускулите, можеше да продължава още и още и се разочарова, че Мия толкова бързо се отказа.
Бяха 600-700 метра навътре в залива Малама близо до плажа Кухио. Вятърът се беше усилил и спокойната преди малко вода сега подмяташе каяците им вълнообразно. Щеше да им отнеме половин час с тези уморени ръце и скоростта, с която гребяха, за да стигнат до изходната точка на Уайкики.
Лани се изненада от броя летателни апарати, които кръжаха във въздуха. Първо един нисколетящ самолет, който прелетя три пъти над тях. След това друг, на който помаха. Сега още един малък самолет летеше към тях.
Обаче вниманието ѝ беше отклонено от самолета заради голямата суматоха на Калакауа авеню, което беше дори по-задръстено от обикновено. Хората тичаха в двете посоки. На плажа почти не бяха останали хора.
— Мия — подвикна тя и посочи, — какво става там?
Двете момчета също погледнаха натам, където сочеше нейният пръст.
— Не зная — отговори Мия кратко. Лицето ѝ определено беше станало пепеляво на цвят.
— Добре ли си?
Мия кимна, но Лани винаги можеше да разпознае морската болест, когато видеше симптомите ѝ.
— Да не би днес да има парад? — попита Джейк.
— Не съм чувал.
Том също поклати удивен глава.
— Определено нещо става.
От другата страна на залива Малама от марината „Ала Уай“ множество плавателни съдове бързаха да излязат в открито море със скорост, която изглеждаше направо неразумна. Две от лодките май наистина се сблъскаха, но бяха толкова далече, че трудно можеше да се каже със сигурност.
Самолетът сега беше много близо и сякаш наистина се носеше към тях. След още няколко секунди ѝ се стори, че чува глас от него. Той зави и започна да кръжи над тях и гласът зазвуча по-ясно. Една дума от казаното не можеше да бъде сбъркана.
… за Хаваи има направено предупреждение за цунами. Трябва незабавно да се насочите към сушата и да се евакуирате на по-високи места. Повтарям: за Хаваи има предупреждение за цунами. Това не е учебна тревога. Веднага се връщайте на сушата. Вълната ще стигне до Хаваи след 25 минути. Ако сте чули това предупреждение, вдигнете двете си ръце и помахайте.