Четиримата се спогледаха и започнаха трескаво да махат ръце, все още стиснали греблата си. Самолетът поклати криле, после зави към група сърфисти на около 500 метра от тях.
— Защо не чухме сирените? — попита Джейк.
— Защото сме твърде далече от плажа — отговори Лани. — И вятърът духа натам.
— Няма значение защо! — изкрещя Мия. — Да се махаме оттук!
— Хайде — извика и Том. — Давайте насам!
Лани и момчетата бързо извиха към най-близкия бряг и загребаха здраво. На Мия, която нямаше този опит, ѝ отне повече време да завие.
— По-бързо — подкани я Джейк. — Нямаме много време.
— Ръцете ме болят! — извика Мия, очевидно объркана от случващото се. — Не мога по-бързо.
Тя едва гребеше с половината скорост на останалите. В такъв случай щяха да се изложат на опасност да не се впишат в оставащото време.
Том махна на Джейк.
— Върни се колкото можеш по-бързо на брега и намери някой да дойде с лодка да ни вземе.
— Кого? — попита Джейк. — Твоите родители днес ги няма.
— Мама — каза Лани. — Тя работи в „Гранд Хаваян“. Онзи хотел ето там. — И посочи характерните две кули с пешеходния преход между тях. Изглеждаше много далеч, но тя знаеше, че не може да е на повече от километър и половина.
— Давай колкото може по-бързо — каза Том. — Ние ще те следваме.
Джейк започна яростно да гребе към плажа.
След три минути вече беше на няколкостотин метра пред тях. В този момент стресът, люлеенето, липсата на опит се оказаха прекалено много за Мия и тя се наведе над борда и повърна. Докато го правеше, силно измести центъра на тежестта си и преди да свърши, каякът се обърна и я запрати във водата.
— Мия! — изпищя Лани.
Главата на Мия изскочи над водата и започна да се полюшва, поддържана от спасителната жилетка. Тя изкашля малко солена вода и отново повърна.
— Паднах! — изпищя тя. — Паднах!
С няколко загребвания Том стигна до нея и изправи каяка.
— Сега трябва да те качим обратно в него — каза той. — Обърна се и завика: — Джейк! Джейк!
Джейк, който вече беше далече, не чу виковете му от непрекъснато сменящия посоката си бриз и продължи да гребе.
— Не го връщай — каза Лани. — Той не трябва да спира. Ако те чуе и се върне, няма да може да доведе помощ.
Лани видя, че Том измерва разстоянието с очи.
— Да, права си — съгласи се той неохотно и остави Джейк да продължи.
Мия, която не беше много по плуването, се доближи кучешката до каяка. Задърпа едно от найлоновите въжета, но силите ѝ бяха толкова изчерпани, че успя да извади само единия си крак от водата. В резултат се свлече обратно и глътна още солена вода.
— Няма да успея да се кача — изплака тя. — Не съм достатъчно силна.
— Не, силна си — каза Лани, която разбра, че ще изгубят Мия, ако не успее да я успокои. — Достатъчно, за да се качиш отново в каяка. Нали така, Том?
Том я изгледа и сви недоверчиво рамене. След това кимна:
— Можем да опитаме.
Два пъти двамата се опитваха да издърпат Мия на каяка, но неудобното им положение не ги улесняваше в опитите им да ѝ помогнат. И двата пъти тя падаше обратно във водата, преди да успеят да я издърпат дори наполовина.
— Няма да стане — отбеляза Том.
— Какво да направя? — заплака Мия.
— Ами ако я сложим на твоя каяк? — предложи Лани.
— Прекалено малък е. Страхувам се, че ще се обърнем.
— Моля ви, не ме оставяйте! — изплака Мия.
— Не те оставяме — успокои я Лани. — Том ще те тегли.
— Тегли?
— Да, той е по-силен от мен.
Том кимна.
— Добра идея! Мия, хвани се за тази каишка. Вържи я за спасителната жилетка. Аз ще те дърпам. — След това се обърна към Лани. — Ти добре ли си? Можеш ли да гребеш?
Лани кимна.
— Няма да изостана. Да тръгваме.
Започнаха да гребат. Джейк вече беше далеч напред. Лани си погледна часовника. Оставаха само 27 минути. Тя загреба по-силно.
28.
10:55 сутринта
27 минути до идването на вълната
На Кай му трябваше минута, за да се съвземе. Новинарският репортаж се беше прехвърлил на друга тема, но картината с Лани, която безгрижно гребе, очевидно не осъзнавайки опасността, все още беше пред очите му. Най-накрая замайването му премина, но не и страхът. Той продължаваше да тлее под повърхността, тласкайки го да действа. Скочи на крака, сигурен какво трябва да направи.
— Евакуираме се! — извика Кай и подкара всички останали към вратата. — Реджи, колко време ще отнеме да прехвърлим всичко, от което се нуждаем, на лаптоп?