— О, пак те изпреварих. Вече качих всичко от мрежата.
— Добре, аз ще го взема.
— Кой се евакуира? — попита Лора Пимало.
— Вие, аз, всички — отговори Кай.
— Но нали казахте, че остават 27 минути?
— Имаме само 27 минути — обясни Кай, — освен това сме на равен терен. Ще ни отнеме известно време, за да стигнем до по-високи части. Ако бяхме с кола, щяха да са нужни само няколко минути. Но вие вече сте видели задръстванията. Пеша ще ни трябва повече време. Карайте докъдето можете да стигнете с колата. Когато стигнете до задръстване, слезте и продължете пеша.
— Звучи сякаш няма да вървим заедно — отбеляза Реджи.
— Наистина — отговори Кай и погледна към Брад. — Колко бързо можеш да ни закараш до Уайкики с това чудо? — Брад повдигна вежди, но после кимна. Разбираше какво си е наумил Кай. Само мотоциклетът можеше да ги прекара бързо през задръстванията.
— Зависи от улиците, но ти знаеш как карам. Ще стигнем там навреме.
Кай беше взел бързо, но в никакъв случай лесно решение да евакуират поста: професионалният му дълг срещу неговата дъщеря. Беше убеден, че той е единственият, който може да я спаси.
— Отиваш за Лани на този железен кон? — попита невярващо Реджи. — Това е чисто самоубийство!
— Може би. — Но Кай не виждаше никаква друга възможност.
— Може да се опитаме да звъннем някому…
Кай бързо го отряза.
— Не. С тези задръстени телефонни линии ще отнеме половината време само да се свържем с някого, какво остава да ги убедим да я намерят. Няма да рискувам.
Реджи кимна примирително.
— И аз бих постъпил така. Но какво ще правим с данните за цунамито? Как ще предупредим другите тихоокеански острови? Все още не знаем дали идват още вълни.
— Оставям всичко в добри ръце. От сега нататък ти отговаряш за центъра.
— Аз? — Реджи поклати глава с широко отворени очи при мисълта за отговорността. Лицето му беше две отсенки по-бледо от преди малко. — Но аз не искам…
— Чуй ме. Знам, че те изоставям в труден момент, и съжалявам за това. Но трябва да го направя.
— Може би Хари трябва да поеме. Знам, че е на Мауи, но…
— Точно затова ти трябва да го направиш. Кой знае какво е положението на Мауи? Може би след първата вълна дори не им работят телефоните. Хайде, Реджи. Знаеш почти толкова, колкото мен, а може би дори повече. Какъв е проблемът?
— Не направих правилния избор да изпратим предупреждението за цунами.
— Нито пък аз.
— Ако не беше ти, едва сега щяхме да пуснем първото предупреждение. Ами ако отново сбъркам?
— Ти направи точно това, за което си обучен. Можеше да вземеш и обратното решение. Виж, сигурен съм, че ще се справиш добре. Ако нямах доверие в теб, не бих те оставил да вършиш работата. — Кай не знаеше дали това е истина. Щеше ли да му възложи да го замества, ако не трябваше да си тръгне? Истината обаче беше, че му има доверие, така че другото нямаше значение. — Използвай за база летището „Уилър“, защото все още трябва да разчиташ данните, които ще постъпват.
Реджи все още гледаше, все едно е глътнал жива хлебарка, но накрая неохотно кимна.
— Добре, шефе. Ще направя всичко възможно.
— Винаги можеш да ми звъннеш. Ти тръгни с госпожа Пимало. Виж, така или иначе в един момент трябва да предадем контрола на Палмър. Може и сега да го направим. Дръж връзка с тях и ми се обаждай, когато получиш нови данни. Имаш ми номера.
Предупредителният център за цунами в Палмър, Аляска, който обслужваше Аляска, Британска Колумбия и Западното крайбрежие, щеше да продължи да получава същите данни като тях. Сигурно вече бяха предупредили Западното крайбрежие на САЩ за опасността, въпреки че размерите на вълните щяха да бъдат смалени с фактор 10, когато стигнат чак до Калифорния. Там поне щяха да разполагат с часове след предупреждението, от които Хаваи беше лишен.
— Не трябва ли да проведем прехвърлянето, преди да тръгнем? — попита Реджи.
— Нямаме достатъчно време — възрази Кай. — Ще звънна по пътя на Палмър и ще обясня, че сега ти си шефът. Хайде, да вървим!
Петимата излязоха забързани от ПЦЦТК. Билбо вече беше възбуден от цялата бъркотия и залая, докато ги следваше. На вратата Кай се спря да хвърли последен поглед на оперативното помещение, защото знаеше, че никога повече няма да го види.
— Хайде, шефе — подкани го Реджи, — поне ще имаме възможност да построим другия център на по-безопасно място.
Пимало и нейният оператор хукнаха към своя пикап. Реджи им подвикна:
— Почакайте секунда! — И спринтира към своята къща. Кай предположи, че иска да спаси някои спомени. Никой не можеше да го обвини за това. Кай също се втурна към къщата си. Билбо го последва с весел лай.