Когато Кай стигна до входната врата, не знаеше какво прави. Не мислеше ясно. Знаеше единствено, че трябва да вземе нещо. Не можеше да остави всичко от семейния си живот да изчезне.
Отвори рязко вратата, втурна се вътре и спря, прехвърляйки наум всички неща, които можеше и не можеше да вземе със себе си. Не му хрумна за електрониката, компютрите, скъпоценностите и други ценни материални предмети. Не това бяха нещата, които искаше. В този миг знаеше, че може да избере само един или два предмета, които да вземе със себе си.
Разбира се, че имаха сувенири от местата, където бяха ходили на почивка. Или ценните антикварни предмети, предавани в семействата на Рейчъл и Кай от поколение на поколение, медалите на баща му от Виетнамската война, сребърният сервиз, който майката на Рейчъл ѝ беше дала, и етруската ваза, която бяха купили при една гаражна разпродажба и по-късно се оказа, че струва хиляди долари, старата колекция на Кай от бейзболни картички — всички тези неща имаха значение и бяха важни за него. Но всяко поотделно и всички заедно бяха твърде големи и неудобни за носене.
Единствените неща, които смяташе за наистина незаменими, бяха снимките, документиращи техния живот. Старите снимки на неговите родители, когато са били млади и влюбени. Снимките на семейството на Рейчъл отпреди години. От тяхната сватба и бебешките снимки на Лани. От чудесните почивки. Точно тогава Кай разбра какво е наистина важно за него. От всички неща в къщата, навяващи спомени, искаше да запази единствено снимките.
За нещастие те имаха цели кашони със снимки. Нямаше начин да вземе всички. Кай се втурна към тях и извади един от техните семейни албуми — онзи, който най-често разглеждаха. Изгледа с копнеж останалите и почувства как преглъща сълзите си, защото няма да може да ги отнесе.
Кай забърза обратно към вратата, но се закова на място, когато видя снимките, които бяха закачили на стената близо до кухнята. Едната беше сватбена снимка 20x25 см на двамата с Рейчъл. В обшитата си с мъниста бяла рокля Рейчъл изглеждаше много красива и двамата сияеха от щастие. Тя винаги му напомняше за първите им дни заедно: как се запознаха в книжарницата на Вашингтонския университет, докато чакаха на опашка да продадат старите си учебници. Първата им среща в един комедиен клуб. Неловкото предложение по време на пътуване за Деня на благодарността да видят нейните родители и как Кай я беше помолил да се омъжи за него в самолета, защото нямаше търпение да изчака до вечерята на свещи, която беше планирал.
Другата беше непринудена снимка на трима им с Лани по време на излет до „Дисниленд“. Дъщеря им се роди малко повече от година след тяхната женитба и усложненията по време на раждането попречиха на Рейчъл да има повече деца. Но тази новина не ги обезкуражи. Напротив, направи ги дори по-сплотено семейство. Щом Кай и Рейчъл свършиха магистратурите си и започнаха да печелят, най-голямото им удоволствие беше да пътешестват тримата заедно като семейство.
Като много хора и те обичаха да ходят в „Дисниленд“. Снимката показваше и тримата с миши уши, умиращи от смях и непринудено пренебрегващи фотоапарата. Приличаше на една от онези снимки, които човек вижда по стените на фотографските ателиета. Не беше режисирана. На нея просто се виждаше колко добре си прекарваха като семейство.
Кай свали двете снимки от стената и разби стъклата им в плота на масата. Измъкна снимките от рамките, които пусна на земята, и ги пъхна в албума. Последното нещо, което грабна, беше поводът на Билбо.
— Ела, приятелю. — Кучето замаха с опашка, докато го приближаваше, а той закачи повода за нашийника и го потупа по гърба.
Кай за последен път се огледа и тогава чу, че Брад вече го вика.
— Кай, трябва да тръгваме. Веднага!
Кай спринтира към пикапа и мотоциклета, чиито двигатели вече работеха на празни обороти пред сградата на ПЦЦТК. Реджи се върна едновременно с него. Онова, което носеше, изненада Кай.
— Щом ще се возиш с Брад, това ще ти потрябва — каза той и подаде на началника си мотоциклетна каска. — Аз вече не я ползвам често. Дано не ти е голяма.
— Ами твоите неща? — попита Кай и си представи чисто новата кухня на колегата си, която скоро щеше да бъде пометена. — Няма ли нещо, което искаш да вземеш?
— Не. Това са само вещи. Ще си купя други. О, взех ти и някои други неща.
Той пъхна в ръцете на Кай пазарска чанта и парче недълъг кабел. Кай беше изумен, че пред лицето на тази катастрофа Реджи мисли как да му помогне. Никога досега не беше осъзнавал колко внимателен е неговият колега.