— Красива си, направо прекрасна — каза той, обви талията й с ръка и я поведе настрани от шумната тълпа гости. — Сигурен съм, че ще чуеш тези думи много пъти тази вечер, но исках да съм първият, който ще ти ги каже. — Тя се усмихна и плъзна поглед по него. Гарвановочерната му коса блестеше на светлината на многобройните полилеи, очите му излъчваха топлота, а във вечерните дрехи той изглеждаше изключително привлекателен. — Ето — каза той и й подаде чашата си шампанско, — отпивай, докато си бъбрим с гостите.
Рейвън представяше Мисти на гост след гост, а тя беше готова да ахне — толкова красиви, направо великолепни, бяха дрехите им. Разпозна имената на няколко много важни личности. Голите рамене и дългите ръкавици на дамите им придаваха някакво странно достойнство и силна изисканост. Тя се питаше дали главата й е така замаяна от шампанското или от радостната възбуда, която съпътстваше събитието. Сега разбра защо Рейвън беше настоял тя да купи роклята, с която беше облечена сега. Плъзна поглед из стаята. Присила разговаряше с Уорън, а в другия край на стаята доктор Вандерхузи и съпругата му говореха с приятелите си от болницата. Когато срещна погледа на Мисти, мисис Вандерхузи смръщи вежди и извърна глава, с което даде ясно да се разбере, че само присъствието на губернатора я е изкушило да приеме поканата. Със силно разочарование, Мисти отбеляза, че всички от болницата упорито я избягват, но прие това с лека въздишка. Там беше и Джон, облечен великолепно, разположил се в стола си на колела. Говореше с гостите, но не сваляше поглед от нея. И тя разбра, че през цялата вечер ще бъде подложена на проверка, наблюдавана. И тогава, когато залата беше вече претъпкана до краен предел, икономът прочисти гърлото си и обяви:
— Негова чест, Бенджамин Прескът Лонгстрийт, губернаторът на Мисури!
Избухнаха аплодисменти. Рейвън поведе Мисти към този изтъкнат човек, а нейното сърце се разтуптя. Тя знаеше, че този заклет ерген е бил полковник от армията на Конфедерацията, за разлика от повечето офицери в Мисури, които се бяха били на страната на Севера. Беше висок около метър и осемдесет, имаше войнишка стойка, брада и мустаци. Тъмните му очи излъчваха интелигентност. Сивата му коса беше сресана назад и падаше на вълни над яката на палтото, както беше при повечето герои от войната. Цялата му личност излъчваше приятелско отношение и Мисти се почувства спокойна. Той взе дланта й в своята, докосна я с устни и каза:
— Мадам, искам да ви благодаря за изисканата покана.
Джон побърза да отведе госта и докато двамата говореха, Мисти забеляза очите на губернатора. Свекър й може би не забелязваше, но губернаторът се отегчаваше. Всичките останали гости се държаха на почтително разстояние. Мисти погледна Рейвън, чудейки се как могат да спасят губернатора от досадата. В този миг той я погледна и й се усмихна. Остави Джон и тръгна към нея.
— Мадам — каза й мило, — ако вечерята е готова, ще съм ви задължен, ако я сервирате. А може би ще ме представите и на някои от другите си гости. — Хвана дланта на Мисти, сложи я върху ръката си и се усмихна на Рейвън. — Сър, моят дядо, Господ да даде мир на душата му, ми казваше винаги да сядам до най-красивата дама и аз смятам, че съветът му е много добър. Може би ще имате любезността да ме поставите до съпругата си тази вечер. Та нали тя — и той се усмихна лъчезарно — ще бъде ваша през останалата част от вечерта, а и през целия ви живот, докато аз ще мога да се наслаждавам на очарованието й само тези няколко кратки часа.
Рейвън наклони глава и се усмихна. Всичко в него подсказваше на Мисти, че нещата се развиват добре. Тя и губернаторът тръгнаха към трапезарията, а другите гости ги последваха. Губернаторът притежаваше южняшки чар, който й помагаше да се държи по-свободно с него, и Мисти му беше благодарна за това.
Като влязоха в трапезарията, тя се огледа само за да се увери, че всичко е съвършено. Върху три маси, покрити с много красиви бродирани покривки, беше подреден скъп порцелан, както и сребърни прибори. Имаше и вази с дъхави рози, чиито аромат изпълваше въздуха. Гостите разговаряха тихо, смееха се, явно доволни от обстановката. Като намереха картичка с името си, те се отпускаха блажено на столовете си. Губернаторът настани Мисти на главното място и седна до нея, а Джон се настани от другата му страна и хвърли предупредителен поглед на снаха си. Тя се уплаши, погледна Рейвън, който седеше два стола по-нататък, той й кимна одобрително с глава и тя се поотпусна малко.