След заплахата на Слоупи, Рейвън доста неохотно позволяваше на Мисти да се разхожда из гората. Но тя беше извадила отнякъде един доста стар револвер и като го беше затъкнал в панталоните си, той отстъпи на молбите й да излязат да съберат още малко билки, преди да е паднал снегът.
Той я гледаше как коленичи и подбира растенията, как ги издърпва от гъсталака и ги слага в торбичка, завързана на кръста й. Роло, който ги следваше, но без да бърза, също излезе на поляната и тръгна към храстите, като кривеше нослето си, за да покаже интереса и удоволствието си.
Три дни бяха минали от онази вечер, когато Мисти и Рейвън бяха разменили милувки пред огъня. Като че ли по взаимно съгласие, никой от тях не споменаваше случилото се, но чувственото напрежение между тях беше почти осезаемо. И как би могло да бъде другояче, когато тя вечно беше пред очите му и го изкушаваше? Той седна под сянката на огромния дъб, на няколко метра от нея.
— И какво вълшебно лекарство е това? — попита той, като гледаше есенния шибой с презрение.
Тя вдигна глава, очите й блестяха от въодушевление.
— Не е вълшебно лекарство, но струва много пари.
Рейвън я изслуша с усмивка на благоволение на устните си.
— Казваш, че продаваш тези бурени? И какво правят с тях? — попита той подигравателно. — Нима могат да лекуват затлъстяване на черния дроб или да накарат косата на плешивите да порасне?
На устните й играеше усмивка.
— Не, мистър Доктор от Големия Град. Момичетата от планината приготвят от него руж за бузите си. — Тя въздъхна тежко, седна до него и кръстоса краката си, неизменно обути в еленова кожа. — Предполагам, че като си такъв невежа по отношение на живота в планината, ще трябва да ти покажа.
Тя разчупи едно от стъблата и от него потече червеникава мъзга. Мисти намаза с нея бузите си, с което подчерта розовината на кожата си. Очарован от резултата, той докосна нежно лицето й.
— Да, мистър, това растение е примамило не един мъж в не един женски скут — заяви тя.
— Значи ти продаваш не само лекарства, но и козметика? — Рейвън с удоволствие отвърна на закачката й.
— Разбира се — отговори тя, коленичи и отново започна да събира растения. — Билките, които разкрасяват жената, струват скъпо. Момичетата от планината мажат лицата си с отвара, приготвена от листата на лавровото дърво, а косата си мият с отвара, приготвена от кората на череша. — Тя спря да говори и го погледна. — И знаеш ли какво още правят?
Той се облегна удобно на широкото стебло.
— Едва устоявам на изкушението да попитам.
— Момичетата от планината толкова много се тревожат дали ще си намерят съпруг, че понякога дори изяждат сърцето на пилето.
Рейвън се засмя, наистина изненадан.
— Ядат пилешки сърца.
— Да. Ако изяде пилешко сърце, момичето става красиво като картина дори преди това да е изглеждало така, сякаш са го ръфали вълци. — На лицето й се изписа озадачение. — Е, поне през повечето време. Алвайни Хъфсетър поглъща пилешки сърца от години, но все още е покрита с лунички и прилича на гъше яйце.
Той пак се засмя.
— Коя, по дяволите, е Алвайни Хъфсетър?
— Обикновено момиче, макар семейството й да се държи високомерно с останалите. Мислят се за нещо повече от другите планинци. Баща й има три мулета, а двуколката им е двуместна. Предполагам, че са най-богатите в цялата околност.
Рейвън потисна усмивката си.
— С три мулета и двуместна каруца? Да, разбирам.
— Да, обаче богатството още не е привлякло съпруг за Алвайни. Тя е болна на тема женитба много повече от останалите момичета. — Тя се изправи и изчисти длани в панталоните си. — Хората казват, че ако кибритената клечка изгори докрай, без да се счупи, момичето ще се омъжи, преди да е изтекла година. — Очите й блестяха весело. — Алвайни изгори две кутии кибрит, но майка й я спря и й забрани да го прави повече.
Развеселен и усмихнат, Рейвън се изправи и намести раницата на гърба си. Скоро навлязоха дълбоко в есенната гора и вдъхнаха мириса на гниещи листа. Роло се радваше на хладното време и тичаше пред тях. Рейвън хвана Мисти за ръката и тя се засмя щастливо.
— Алвайни си приготви любовен амулет и го носи около врата си, за да е по-привлекателна за мъжете — продължи да бъбри Мисти, — но още не си е хванала съпруг.
Той сведе поглед към нея.
— Може би не го е носила достатъчно дълго.
Тя ококори очи.
— Носи го вече две години! Стариците казват, че ако полите на момичето се закачат за някой бодлив храст, то скоро ще си намери съпруг. Алвайни тича из храсталаците с надеждата, че магията ще проработи. — Гласът й трепереше от едва сдържан смях. — Господи, предполагам, че би тичала и гола из гъстака, ако така можеше да се сдобие със съпруг!