Устните на Рейвън се извиха нагоре, като си представи как бодлите дерат кожата на голото момиче.
— Знам, че тя няма да се омъжи — каза надменно Мисти. — Един път я видях да взема последното останало парче царевична пита. Повечето от хората тук знаят, че това означава, че момичето ще остане стара мома.
— А какво ще стане, ако мъж вземе последното парче царевична пита?
— Ще целуне готвачката, разбира се.
Рейвън повдигна вежди.
— Някак си имам чувството, че тези стари суеверия не се отнасят и за мъжете — каза той и смехът отново се надигна в гърлото му.
По-хладен и по-влажен вятър задуха из гората и донесе прекрасен, мускусен аромат. Небето над тях беше безоблачно, но сиво. Не се чуваше нищо, освен пукането на сухите съчки под краката им и редките обаждания на мушитрънчето. Намериха нещо като заслон и се приютиха под един вековен дъб. Извадиха храната от раницата — сандвичи с шунка и бисквити — и се нахраниха. Мисти беше сложила и бутилка ябълково вино, а за десерт беше приготвила сладки във формата на полумесец, в които имаше диви праскови. Когато не остана нищо, тя извади от джоба си малко пакетче и го предложи на Рейвън.
— Искаш ли клечка за зъби?
Той прие една, защото вече беше разбрал, че планинците смятат този жест за особена проява на учтивост.
— Имам много — каза Мисти. — Купих ги от доктора в долината Ръсел. Правят се от дърво, ударено от гръм, затова помагат зъбите ти да са здрави.
Рейвън беше намерил за много ценни някои от лекарствата на Мисти, но други го караха да избухва в смях. А това изказване го накара направо да се вкамени от изумление.
— Дърво, ударено от гръм? Сигурен съм, че не вярваш в магията на дърво, ударено от гръм.
— И защо не? — попита тя, като прие особено самодоволен вид. — Джеб Мелоуз е най-добрият доктор в околността. Той…
Рейвън протегна ръка, за да спре думите й.
— Чакай малко — сряза я гневно. — Какъв доктор е той?
Тя се размърда смутена.
— Лечител като мен. Само че докторите като него разчитат на магията, за да излекуват пациента.
Рейвън издиша бавно и за пореден път се увери, че планинците са доста изостанал народ. През последните няколко дни той беше научил Мисти как да лекува и превързва рани, и тя го беше впечатлила силно с бързия си ум и интелигентността си. Но ето, че когато беше започнал да вярва в нейния напредък, той разбра, че не се е докоснал до онази част от нея, която беше още дете и вярваше в магии. Дали въобще щеше да успее?
— Точно в това е проблемът — каза той. Търпението му беше на изчерпване. — Медицината се основава на научни познания, не на магии и амулети. Нима не разбираш?
По лицето на Мисти се изписа изненада.
— Мога да разбера онова, което дава резултат. Хората, които използват тези клечки, имат здрави зъби и никога не се налага да загубят някой от тях.
Рейвън се засмя.
— Да, но не разбираш ли, че това е така, защото клечките им помагат да поддържат зъбите си чисти? — попита я той малко по-спокойно. — А това няма нищо общо с глупостите за ударени от гръм дървета.
Очите на Мисти му подсказаха, че я е наранил.
— А какво лошо има в това хората да си мислят, че те са нещо специално?
Той взе ръката й. Беше разбрал, че я е обидил.
— Лошото е в това, че вярването може да им попречи да потърсят лечение, което наистина да им помогне.
Лицето й помръкна.
— Нима ти вярваш само на това, което можеш да видиш, да чуеш и да докоснеш?
— Да. До голяма степен — отговори той замислено. — И искам да науча и теб да гледаш така на медицината. Трябва да наблюдаваш и да мислиш, да се довериш на интелекта си.
Тя му се усмихна лукаво.
— А не мога ли да се доверявам на сърцето си?
Въпросът й го свари неподготвен. Известно време той не намери думи, с които да й отговори.
— Не мисля, че сърцето има нещо общо с медицината — каза най-после.
Усмивка озари лицето й.
— А пък аз мисля, че то има много общо с всичко в живота. Може би хората от Сейнт Луис не се доверяват на сърцата си, но планинците знаят, че сърцето е най-добрият водач. Аз вярвам, че сърцето често е по-умно от главата.
Рейвън я загледа мълчаливо. Знаеше, че не би могъл да я накара да промени мнението си по този въпрос. И особено днес. Взря се в очите й. Всеки ден изпитваше желание да й каже кой е всъщност, но дълбоко в себе си усещаше, че времето за това още не е дошло. Нещата между тях вървяха гладко, после се сдърпваха за нещо толкова обикновено като клечки за зъби например. А нещо толкова важно като неговата самоличност трябваше да почака, докато отношенията им станеха по-здрави.