— Какво си пожела? — попита я нежно. — Няма ли да ми кажеш?
Тя се усмихна щастливо, предизвикателно.
— Може би някой друг път — отговори му леко, свободно. — Ако ти кажа сега, желанието ми няма да се сбъдне.
Изпълнена с възторг и оживление, които не беше изпитвала, откакто беше дете, тя се обърна и тръгна бързо към колибата. Несвикнала още със снега, тя често се подхлъзваше, Роло все така я следваше.
— Ще те надбягам, Мистър Доктор от Големия град, ще стигна първа у дома! — извика му тя през рамо. Видя как Рейвън се усмихна и хукна след нея.
В този миг тя беше много, много щастлива и чувстваше благословената сила на живота. Беше влюбена, тръпнеше от радостни чувства и предчувствия. И така трябваше да бъде. Харесваше й това диво, необуздано чувство, което сякаш й даваше криле да полети. То сигурно е любов, помисли си тя, но е толкова опасно. Много по-опасно от това да откраднеш мед от пчелите или да минеш по хлъзгаво дърво над бързо течащ поток. Но нали беше намерила ледено цвете, а неговата сила беше наистина вълшебна!
Мисти често се беше питала как ли ще реагира Рейвън, ако я види облечена в рокля, и следващата неделя реши да узнае. Като въздъхна дълбоко и доволно, тя отметна коса назад и се обърна към него само за да види, че той я наблюдава. Току-що беше влязъл в колибата с куп съчки в ръце. Косата му беше паднала над челото, а квадратната му брадичка тъмнееше от наболата брада. Лицето му издаваше изненада и възхищение.
— Е, това е нещо, което не очаквах, че ще видя — каза той тихо, но многозначително.
— Това е само рокля от много евтин плат — каза тя, но комплиментът му стопли сърцето й. — Спестявах повече от година, за да си купя достатъчно за една рокля.
Рейвън остави съчките в дървената кутия, където бяха дървата, хвана я за ръката и я накара да се завърти няколко пъти. Той беше облечен в празничните дрехи на брат й. Ризата му беше отворена и откриваше мускулестите му гърди, покрити с черни къдрави косъмчета. Тя го погледна несигурно.
— Толкова си красива! Може би трябва да си взема пистолет и в църквата, за да те пазя!
Тя се засмя и стисна ръката му.
— Разбира се, че няма да го направиш. В църквата не се носят пистолети. Службите в неделя сутринта винаги протичат гладко и спокойно. Хората от цялата долина ще бъдат там, защото нямат търпение да те видят.
На лицето му се изписа загриженост. Той помилва косите й там, където те докосваха рамото.
— И в това е проблемът, нали? — Макар и много леко, той отново докосна рамото й, погледна въпросително в очите й и въздъхна тежко. — Мисти… Знам, че намеренията ти са добри, но не можеш да принудиш хората от долината да ме приемат.
Тя разбра, че на него просто му липсва нейната вяра в планинците, че той не познава тяхната безгранична доброта, че не изпитва нейната увереност, че те няма да я предадат. Но той нямаше как да знае това, защото беше външен човек. Постави длан на широките му гърди.
— Нима не разбираш — заговори възбудено, — че когато те видят и те чуят как говориш, те ще разберат, че си джентълмен, че си прекрасен човек, че си образован, лекар, а не негодник като Слоупи Никой няма да повярва на неговите приказки. — Тя погледна в очите му, които бяха изпълнени със съмнение. — Моля те, няма ли да дойдеш? — настоя тя. — За мен това ще означава много.
Той обгърна талията й с ръце. На лицето му все още беше изписано колебание.
— Сигурна ли си, че точно това искаш?
Тя се отпусна в ръцете му и се усмихна.
— Дали от цял чувал с брашно може да се направи една голяма бисквита?
Рейвън се засмя. Погледът му стана по-отстъпчив и тя разбра, че е съгласен с плановете й. Очевидно беше, че го прави, за да й достави удоволствие, но тя беше сигурна, че щом хората от долината го видят, ще го харесат. И само мисълта за това беше достатъчна радостта отново да я изпълни.
Сложи си една стара шапка, която беше принадлежала на майка й, и завърза панделките под брадичката си. Наметна се с един дебел плетен шал, пъхна дланта си в неговата и двамата излязоха през вратата на колибата. Тя си позволи да плъзне поглед по великолепното му тяло и по красивото му лице. Странно, помисли си, защо само като го погледне и започва да тръпне.