В този момент съпругата на Слоупи забеляза, че най-малкото й дете липсва и ужасена тръгна към Томи, който си играеше в краката на Рейвън. Със стиснати устни, тя изправи момченцето на крака. То изтърва играчката и тя падна на пода. Рейвън я вдигна и му я подаде. Очите му срещнаха тези на жената и той видя в тях страх и подозрителност. Детето взе кончето, майката го притисна до себе си и се върна с него на мястото си при другите. Когато тя седна, един кисел и недоволен на вид младеж изгледа Рейвън така, като да беше особено обиден от неговото присъствие в църквата. С изненадваща бързина и сила, проповедникът стовари юмрука си върху амвона.
— А сега, братя — каза той с ясен и жизнен глас, който не отговаряше на слабото му и старо тяло, — има нещо, за което трябва да поговорим. Изглежда, тук има хора, които не ги е грижа за спасението на душите им и не могат да предложат дори гостоприемство на един непознат!
Младежът се изправи и посочи с пръст към Рейвън.
— А ние пък нямаме нужда от негодници или правителствени доносници, които да ни вкарат в беля! — извика той разгорещено, с блеснали очи. — Те не са добре дошли тук!
Срещата с жителите на долината тръгваше в очакваната от Рейвън посока, затова той се изправи с намерението да си тръгне, но Мисти го хвана за ръкава.
— Почакай — каза му шепнешком, макар в очите й да се забелязваше тревога.
Отец Джубал изгледа дърваря с присвити очи. После кимна по посока на Рейвън и каза с тон, който не търпеше възражение.
— Вярвам, че този човек е лекар. — Засмя се и намести очилата си. — И ще ни помогне, ако имаме нужда!
Над тълпата се понесе шепот, после един груб и недодялан на вид мъж се изправи и загледа Рейвън с наклонена на една страна глава.
— Слоупи ни каза, че си уцелил гвоздей от шест метра — каза той, като триеше замислено хлътналата си буза. — Не съм чувал за доктор, който може да направи това. Само човек, който се упражнява с оръжие, може да го направи. — Той изгледа Рейвън съвсем спокойно. — И така, кой всъщност си ти?
Пейките изскърцаха и още мъже се изправиха на крака.
— Нека видим колко си сръчен с юмруците, държавно доносниче — предизвика го як мъжага, сръга приятелите си с лакът и се засмя. — Аз и Зеб с удоволствие ще те изпитаме.
Отец Джубал свали очилата си и затропа с крак по подиума.
— Братя, намираме се в дома Господен, а не в кръчмата! Седнете по местата си!
Един поглед към загриженото лице на стареца беше достатъчен Рейвън да разбере, че е време да си тръгне, преди положението да е станало неудържимо и църковната служба да бъде провалена напълно. Той се изправи бавно и изгледа мъжете, които го предизвикваха.
— Друг път и на друго място, господа.
Преди да излезе от църквата, той видя тъжните очи на Мисти. След няколко секунди чу тихите й стъпки да го следват и двамата излязоха заедно навън. Той вдъхна дълбоко хладния въздух и без да погледне назад, тръгна към тяхната каруца и муле. Как съжаляваше за решението си да достави удоволствие на Мисти, като я придружи в църквата! Протегна ръка към юздите, които беше завързал около едно дърво. С крайчеца на окото си видя, че тя все още стои на най-долното стъпало пред църквата, че на лицето й е изписана изненада, а Лъки я държи за раменете. И ето, че хората се стекоха навън от сградата, следвани от отец Джубал, който все още държеше Библията в ръка. Рейвън развърза юздите и стисна челюсти, отвратен от непоносимите грубияни, които го предизвикваха. Изглежда, беше невъзможно да се говори разумно с тях. Те се придържаха упорито и сляпо към начина си на живот, а той им диктуваше страх и недоверие към всички непознати.
В двора на църквата се надигна глъчка и няколко кучета започнаха възбудено да лаят. Мъжът, който гордо беше предизвикал Рейвън в църквата, се приближи до него и се изплю в краката му.
— Ти си страхливец! — присмя се той, силно зачервен. — Нямаш смелост да се биеш!
Раздразнението и гневът, които Рейвън изпитваше, откакто беше дошъл в планините Озарк, се надигнаха в гърдите му. Искаше да се освободи от тях. Пусна юздите. Беше му дошло до гуша от тези подозрителни планинци. Щом така искат, ще се бие с тях! Гневът му ставаше все по-силен, той съблече якето си и отиде в центъра на църковния двор, хвърли го на земята и започна да навива ръкавите си. Мъжът го последва усмихнат и също съблече палтото си. Много хора се събраха около тях, а кучетата останаха извън кръга, но продължаваха да лаят. Мъжете очакваха с нетърпение боя. Тревога за Мисти обхвана Рейвън и той се огледа. Видя пребледнялото й лице в тълпата, а после трополенето на каруца привлече вниманието му и той погледна към пътя. Видя дебел и неугледен мъж да държи юздите на цвилещите коне и с отвращение разпозна Слоупи Брустър. Не би могъл да пристигне в по-неподходящ момент. Устата на планинеца увисна, лицето му придоби каменно изражение. Той хвърли предизвикателен поглед към Мисти. Презрението, с което Слоупи я погледна, накара стомаха на Мисти да се свие от лошо предчувствие. Той не посещаваше службите. Идваше да вземе съпругата си, която изпълняваше религиозните си задължения. Мисти си каза, че би трябвало да очаква пристигането му, защото, като повечето планинци, той беше силно ревнив и дори не позволяваше на жена си да разговаря с други мъже. С широка усмивка, Слоупи завърза конете за едно дърво, доближи се до Рейвън и го изгледа подигравателно.