— Я, кого виждам тук! — каза той и се усмихна още по-широко, с което разкри, че от едната страна му липсват два зъба. — Нима тоз негодник е дошъл на неделната служба! — Побутна назад износената си шапка. — Но, кат’ го гледъм, май е закъснял, а!
Някои от мъжете се засмяха с него. Слоупи кимна на другия мъж и каза:
— Не обичам да се бъркам в разправиите на другите, но ако имаш нужда от помощ, зъ дъ натупъш тоз равнинец, тук съм.
Мъжът се усмихна и в опит да се докара, замахна тромаво към Рейвън, за когото беше лесно да избегне удара, като просто отстъпи встрани. Крайниците на Мисти трепереха от нервна възбуда. Не откъсваше поглед от мускулестите ръце и широките рамене на Рейвън, които издуваха домашно шитата риза. На пръв поглед, той изглеждаше спокоен, но напрегнатите мускули и блясъкът в очите му й подсказваха, че едва се сдържа да не просне нахалния планинец на земята.
Отец Джубал, който с острия си поглед наблюдаваше какво става, слезе по стъпалата. Вървеше бавно и сковано, но знаеше какво прави. Проби си път през шумната тълпа. Протегна напред ръка, в която още държеше Библията, и извика:
— Няма да позволя! Няма да позволя да се биете пред храма Господен в неделя сутринта! — Погледна изпод вежди мъжа, който беше предизвикал Рейвън, и каза: — Как смееш да предизвикваш невинен човек!
Слоупи се приближи бавно и застана до планинеца.
— Не се оставяй този жител на равнината да те заблуди, проповеднико — каза той, като протегна напред дебелата си ръка. — Откъде знаеш, че е такъв, за какъвто се представя?
Отец Джубал посочи Библията.
— Тази книга ми казва да приемам човека, да му имам вяра дотогава, докато той не покаже, че греша. — Гледаше Слоупи, а очите му бляскаха възмутено. — Можеш ли да докажеш, че Рейвън не е лекар?
Планинецът издиша шумно.
— Не, но…
— Е, тогава качвайте се на каруците, борба няма да има!
Слоупи огледа тълпата с мрачен поглед. Свещеникът имаше власт над хората си. Мисти видя как самоувереността на Слоупи се топи, как той бавно отстъпва назад, очевидно признавайки, че не е подбрал правилно мястото, на което да започне свадата. Когато дърварят се върна в своята каруца, отец Джубал изгледа ядосано енориашите си.
— Извършихте грях! Предизвикахте невинен човек по време на неделната служба! — Той поклати глава и бялата му коса проблесна, уловила слънчевата светлина. — Тази сутрин всички се държахте като глупави деца. — Той посочи с палец към гората. — Вървете си у дома. И когато се приберете в колибите си, помолете Бог да ви прости.
Жените и децата тръгнаха към каруците, а мъжете наведоха глави и се закашляха, за да прикрият смущението си. Слоупи махна с ръка на съпругата си и децата си да побързат и те послушно се качиха в каруцата, като го гледаха уплашено. Той кимна на Рейвън и каза:
— Ще се срещнем пак, негоднико. Не можеш вечно да се криеш зад гърба на свещеника. Ще те издебна в гората някой ден — предупреди го той, а на челото му пулсираше дебела вена. — Тогава ще видим кой се бие най-добре.
Рейвън отпусна рамене и прокара длан през гъстата си черна коса. Стиснатите му челюсти и бляскащи очи подсказаха на Мисти, че само уважението към свещеника го спира да се разправи със Слоупи още сега. Планинецът се изсмя презрително, хвърли последен поглед към Рейвън, дръпна юздите и подкара каруцата към гората Рейвън вдигна якето си от земята и с широки и уверени крачки отиде до мулето на Мисти и хвана юздите в ръце Мисти отново почувства успокоителното докосване на Лъки. Погледна в очите й, които изразяваха съчувствие, и забърза към Рейвън. Той се беше оказал прав. Нейните хора, хората, сред които беше израсла и които беше познавала през целия си живот, я бяха разочаровали. И то горчиво.