— Още една крачка и ще те простреляме в стомаха, негоднико! — извика Слоупи. — А Джейк ще се позабавлява с момичето, ха-ха!
— Моля те… остани на мястото си! — извика Мисти. — Ще те убият!
Рейвън изгледа високия мъж, който беше най-близо до него, с насочена карабина, и разбра, че тя е права. Ако направеше още една крачка, мъжете, които държаха Мисти, можеха да счупят ръцете й. А и като го убиеха, негодниците щяха да имат с какво да се хвалят. Още двама излязоха напред с насочени карабини и Рейвън беше обграден от всички страни. С грозна усмивка, Слоупи се приближи към него и Рейвън видя, че яката на ризата му е много мръсна.
— Тук, в гората, няма свещеник, който да се бърка в работата ни — каза Слоупи, широко разкрачил нозе. — Ще те убия, негоднико. Мястото ти е под земята и ще идеш там!
Мисти риташе и се бореше, за да се освободи от ръцете на нападателите си.
— Вие сте малоумници! Вече ви казах, че той не е държавен агент. Той е лекар!
Слоупи я изгледа гневно.
— Млъквай! — извика той. — Мислиш, че ще ти повярвам? Може да е успял да заблуди теб, но нас няма да може. — Обърна се отново към Рейвън. — Страх ли те е, гражданче — присмя му се той и извади няколко куршума от джоба си. Зареди карабината и добави: — Защото трябва да се страхуваш вече.
Приятелите му също се засмяха презрително. Известно време се чуваше само шепотът на вятъра в листата на дърветата, а напрежението беше непоносимо. Слоупи стреля в краката на Рейвън и изцапа ботушите му. Последва дрезгав смях. Рейвън си пое дълбоко дъх, за да се успокои. С периферното си зрение виждаше силуета на конника, когото беше видял най-напред. Предположи, че той е един от другарите на Слоупи в лова, и, естествено, е на негова страна. Не биха могли да избягат, защото той им препречваше пътя. Но не можеше да стои бездеен и да чака. Беше обзет от гняв и не можеше да не се противопостави на планинците.
— По-добре се прицели втория път, защото трети няма да има — предупреди той Слоупи с усмивка.
— Чу ли какво каза той, Слоупи? — каза един от мъжете и се засмя нервно.
Слоупи замахна с големия си юмрук.
— Ня’а дъ има нужда от трети изстрел, негоднико, щот шъ тъ поваля мъртъв с голи ръце.
Изведнъж проехтя изстрел и пръстта пред краката на Слоупи се вдигна във въздуха. Рейвън премигна и се зачуди какво ли се е случило. А после разбра, че непознатият се е оказал приятел. Изненаданите негодници се огледаха объркано наоколо.
— Откъде, по дяволите, дойде това? — извика онзи, който беше най-близо до Мисти.
Неговият приятел бутна шапката си назад и посочи към билото на планината.
— Ей оттам. Онзи също има карабина.
— Убийте го! — изрева Слоупи.
— Не може. Той се скри зад дърветата.
Онзи, който беше на тяхна страна, обсипа негодниците с куршуми, карайки ги да подскачат нервно, за да запазят краката си. Не можеше да се спори с непрекъсната стрелба, затова онзи, който държеше Мисти, отстъпи назад.
— Господи, карабината му е двуцевна, ще избие всички ни! — извика той, преди да се метне на коня си. Другите нададоха изненадани викове и също си плюха на петите. Когато Слоупи видя, че е останал сам, побягна след останалите. В този миг мъжът изстреля куршум толкова близо до него, че го накара да подскочи. Всички се метнаха на конете. Рейвън изтича след Слоупи, хвана го за крака и се опита да го смъкне от седлото, но не успя. Всички подкараха конете. Мисти взе няколко буци пръст и ги замери с тях, като викаше:
— Вие сте тъпи говеда! Нямате мозък колкото на едно пиле!
А Рейвън, на когото още му беше трудно да повярва на късмета им, отиде при нея. Обгърна я с ръце и потърси с поглед непознатия. Видя го и за пореден път се запита кой ли е той. Мъглата се разпръсна за миг и те видяха мъжа по-отблизо, но в следващия миг той изчезна в гората като призрак. Мисти полуотвори устни от изненада.
— Да ме вземат дяволите! Мисля, че знам кой е този човек!
Рейвън седеше до огнището и гледаше Мисти, която отмерваше с лъжичка кафето, което да постави в малката тенджерка. Току-що се бяха върнали в колибата и тя все още трепереше от студ и от възбуда.
— Треперя като лист — каза тя и сложи тенджерката на огъня. После разтри дланите си една в друга, за да ги стопли. Рейвън я погледна, докато се навеждаше, за да прибави дърва в огъня. — Мислиш ли, че Слоупи ще дойде тук, в колибата? — попита го тя с тревожно блеснали очи. — Ако го направи, ще го накараме да си плати!