Рейвън се изправи и хвърли последната цепеница в огъня. После отиде до масата и взе карабината на Мисти, която лежеше там сред разпръснатите амуниции.
— Само да дойде, така ще го подредя! — каза той гневно. — Но мисля, че няма да дойдат тази вечер. — И той я погали нежно по лицето. Усмихна й се. — Мисля, че сега са в града и се наливат с уиски, за да победят нервността си.
Мисти се засмя.
— Видя ли ги как препускаха по пътя? — Напрежението беше изчезнало от лицето й и очите й вече светеха весело. — Избягаха като страхливи плъхове, каквито всъщност са, когато старият отшелник ги засипа с куршуми.
Беше разказала съвсем малко на Рейвън за техния спасител по пътя към дома. Той я заведе до масата.
— Можеш ли да ми разкажеш нещо повече за него? — попита я той, когато двамата заеха местата си един срещу друг.
— Да, разбира се. Дойде в планините преди няколко години. Живее съвсем сам. Никой не знае истинското му име и хората с право се страхуват от него.
— Къде живее?
Тя въздъхна и се отпусна назад.
— Никой не знае — продължи. — Мисля, че аз го срещам най-често от всички в долината, защото ходя най-често в гората. За да събирам билки, нали знаеш. — Тя понижи глас, като че ли споделяше с него някаква тайна. — Един път попаднах на него, като спеше под един дъб. Тогава успях добре да го разгледам. А една вечер той дойде в колибата и ме помоли да му дам билки. Дадох му и малко хляб и месо. — Тя се усмихна леко и сви рамене. А после втренчи поглед в огъня, отдала се на спомените. — Той ми плати за билките и благодари за храната. И си отиде. — В колибата се разнесе ароматът на кафе. Мисти стана, наля черната течност в две нащърбени чаши, подаде едната на Рейвън, а другата взе в ръка и започна да обикаля колибата и да отпива от чашата си. — Предполагам, че хората не го обичат, защото страни от тях. Но не виждам той да представлява заплаха за някого.
Рейвън разтърка брадата си.
— Все още не разбирам как успя да го познаеш в мрака и мъглата.
Тя го погледна изненадано.
— Беше лесно. Той единствен по тези места носи червено шалче дори и през зимата. Видях го.
— А той има ли име?
Тя остави чашата си на масата.
— Били Червеното шалче — така го наричат хората от долината. Мисля, че извадихме късмет дето той беше по петите ни тази вечер.
Рейвън смръщи вежди.
— Да — каза замислено, — но е странно да ни следва през цялото време само за да ни защити от Слоупи.
— Предполагам, че е искал да те види отблизо, защото си жител на равнината — каза тя. — А после се е отказал заради престрелката.
Погледът й накара кръвта на Рейвън да потече бясно в жилите му, а напрежението в слабините му му напомни колко отдавна не беше задоволявал сексуалните си желания. Докато отпиваше от кафето, той се наслаждаваше на извивката на хълбоците й, на пълните й гърди, но онова, което най-силно разпалваше страстта му, беше нежното й лице с влажните устни и къдриците, които обгръщаха румените й бузи. Той остави чашата на масата, отиде при нея и нежно я взе в прегръдките си.
— Ти си много красива, знаеш ли — каза й нежно и отметна косите й назад. — Лицето ти, усмивката ти, всичко, което правиш или казваш. Никога не съм срещал човек като теб. — Взе малката й нежна длан в своята и започна да я гали леко с палеца си, изненадан от силата на желанието, породено от този прост жест. — Виж какво правиш с мен — каза той и постави дланта й на широките си гърди, за да може тя да усети тежкото биене на сърцето му.
Тя се изчерви, а зелените й очи се замъглиха от страст. Случилото се тази вечер го беше накарало, да осъзнае колко много означава тя за него. Ръцете му, като че ли придобили собствена воля, се придвижиха към гърба й и започнаха да разтриват напрегнатите мускули на раменете и врата й.
— Мммм… много е приятно — прошепна тя с въздишка.
— Наистина ли? — попита я той с дрезгав глас и я притисна по-плътно към себе си. Устните му погалиха вдлъбнатинката между ключиците й и дълбоко в него лумна огън. А когато устните му докоснаха нейните, желанието стана почти непоносимо. Въпреки че всеки ден изгаряше от копнеж по нея, той не се осмеляваше да мисли, че може да я люби. А ето, че вече не може да сдържа страстта си. Вече не.
— Мисти — прошепна той, като обсипа лицето й с леки, жадни целувки, — не трябваше да става така. Аз…
— Шшш — прошепна тя и постави пръст на устните му. Очите й блестяха дяволито, тя обви раменете му с ръце. — Приятно ми е да ме целуваш…
Рейвън се усмихна и я притисна по-силно до себе си, зарови ръце в косите й и ги обсипа с целувки. Знаеше, че връзката между тях е изпълнена с рискове, но чувства, които изпитваше, бяха дълбоки и силни, не можеше да им се противопостави. Нададе дрезгав стон и реши да остави благоразумието настрана. Покри устата й със своята.