Изведнъж отвън долетяха смях и гласове. Той разбра, че Мисти се връща и Лъки е с нея, и се изправи толкова рязко, че почти преобърна коритото. От него капеше вода, той се оглеждаше диво наоколо, сипейки проклятия. Най-после видя хавлията — в другия край на стаята. Вратата заплашително се заклати. Рейвън нямаше друг изход, освен отново да се потопи във водата. И ето, че двете засмени момичета нахълтаха в стаята, като пуснаха и малко студен въздух вътре.
— Какво има? — попита го царствено Мисти, като го гледаше широко усмихната. — Струваш ми се малко раздразнен.
Тя го свари неподготвен и той се чувстваше така, сякаш са му отрязали езика.
— Малко раздразнен? — повтори глуповато.
Мисти погледна Лъки.
— Затвори вратата. Мисля, че може да му стане студено.
Рейвън отново пусна сапуна във водата. Мислеше си, че за първи път в живота е свидетел на разговор между трима души, единият, от които е гол.
— Студено, а? Не виждате ли, че се къпя?
— Е, продължавай да се къпеш — посъветва го Мисти с дяволити пламъчета в очите. — Ние няма да те безпокоим.
Лъки затвори вратата и двете отидоха до скрина в другия край на стаята и коленичиха пред него. С радостен поглед, Мисти отвори скрина.
— Мисти! — извика Рейвън.
Тя обърна глава към него.
— Искаш да ти измия гърба или нещо подобно?
— Не — отговори той, като чувстваше как вените на слепоочията му пулсират. — Искам и двете да излезете, за да мога да се облека!
Мисти извади от скрина дълга бяла рокля и започна нежно да я гали с длан.
— Но ние няма да те гледаме — каза му тя, като фокусира вниманието си върху старата рокля. — Продължавай да се къпеш.
— Нима не сте чували думата уединение? — изкрещя той, като се питаше какъв ли е протоколът на планинците в такива случаи. — Знаете ли какво означава тази дума?
— Разбира се, че знам какво означава — каза тя. — Но вече съм видяла всичко, което имаш. — Тя обърна роклята, за да види дали всичките копчета са на мястото си. — Видях те снощи, докато се любехме на рогозката, не помниш ли?
— Добре, но Лъки не ме е виждала!
Лъки се обърна към него. Гледаше го сладко, замислено.
— Разбира се, че те е виждала. Видя те в нощта, когато те намерихме. Така че няма за какво да се тревожиш. — Въздъхна и го загледа така, като да беше някакво бавноразвиващо се дете.
Лъки покри устата си с ръка и се изкикоти.
— Няма от какво да се срамувате, мистър Рейвън — каза тя. — В нито едно отношение. — И се изчерви силно.
Рейвън изпусна шумно въздуха си.
— Какво правите вие двете тук, между другото? — попита той. Вената на слепоочието му все още пулсираше.
Мисти хвърли роклята на капака на скрина и тръгна към него.
— Търсим сватбена рокля за мен — обясни му мило. — Тази беше на мама и сигурно ще ми е малко голяма, но… Не бих казала, че ние, планинците, понякога не впрягаме каруцата преди коня, както правят и жителите на равнината, но когато това се случи, се опитваме да оправим нещата все пак.
Сърцето на Рейвън подскочи и се заблъска в гърдите му. Господи, момичето говореше за женитба — за тяхната женитба! Животът му, приличен на сън, изведнъж доби страшна реалност. Не че имаше нещо против да прекара остатъка от дните си с Мисти, но ако се оженеше за нея, какво щеше да стане, когато й кажеше, че е Девънпорт? Щеше да настъпи истинска катастрофа! А най-лошото беше, че нямаше кого да обвини за създалото се положение, освен себе си!
Искаше му се да се изправи и да изкрещи, че не могат да се оженят, защото роднините им биха възразили, защото тя е Малоун, а той — Девънпорт, но като се имаше предвид какво се беше случило снощи, а и това, че беше гол, прецени, че не би могъл да спори точно сега. Тя сложи ръце на хълбоци, закрачи из колибата и каза:
— Ще трябва да позволим на Алвайни да пее на сватбата ни. Тъй като тя няма ухажори, това е единственото й развлечение, нали разбираш?
Като видя, че Лъки също се приближава към коритото, той каза на Мисти:
— Подай ми хавлията.
Улови я сръчно, когато тя му я хвърли, и покри с нея срамните си части. И отново възвърна самоуважението си. Доволна усмивка се разля по лицето на Мисти.
— Ще се оженим според планинските обичаи. Отец Джубал ще завърже един наистина много здрав възел. — Тя коленичи до коритото. Лъки направи същото, без ни най-малко да се смущава, че разговаря с мъж, който се къпе. — Отец Джубал наистина умее да извършва сватбени церемонии!