И ето, че църквата се появи пред очите им и сърцето на Мисти подскочи. Беше я виждала стотици пъти, но, кой знае защо, днес тя й изглеждаше някак си страшна. Спряха и Мисти видя дълга редица каруци, мулета и коне. Като знаеше какви бяха чувствата на планинците към Рейвън, беше изненадана. Очевидно смятаха сватбата й за голямо забавление или бяха дошли от чисто любопитство. Мисти се обърна към Роло и му заговори строго:
— Ще стоиш тук и няма да мърдаш нито на сантиметър, докато не се върна! — Поклати глава и му се закани с пръст. — Чу ли?
Хвана полите си, повдигна ги и скочи на земята. Енотчето покри муцунката си с лапички и премигна. В това време Лъки завърза мулето, повдигна задния край на роклята на Мисти и двете забързаха по пътеката към входа на църквата.
Когато Лъки отвори вратите, ги заля топлината от печката, поставена до входа. Събралите се вътре хора зашумяха възбудено. Мисти влезе вътре и чу вратите да се затварят след нея. Огледа присъстващите, които бяха облекли най-хубавите си празнични дрехи. А пред олтара, с Библия в ръка, стоеше отец Джубал, облечен от главата до петите в черно. И когато Рейвън стана от първата пейка и срещна погледа й, у нея се надигна силна нежност. Облечен в тъмния костюм на Езра, който подчертаваше широките му рамене и стройна фигура, с бялата колосана риза, която подчертаваше тена на лицето му, той беше прекрасен. Взе ръката й и двамата се изправиха пред свещеника. Мисти гледаше Рейвън и отново се почувства привлечена от красотата му така, както беше в първия ден, когато го видя да лежи под дъба. Но какво ли се криеше зад великолепните му тъмни очи? Долавяше, че той има някаква тайна, но не можеше да се досети каква е. Дали не съжаляваше, че се жени за нея? В този миг видя Алвайни Хъфсетър, която седеше на първата редица заедно с родителите си. Тя имаше ново боне, толкова скъпо, че другите момичета не биха могли и да мечтаят за него. Очите й гледаха надменно, но Мисти долавяше, че Алвайни й завижда, ядосва се, че не е успяла тя да хване Рейвън, и изпита гордост.
Преди още Мисти да разбере какво става, Лъки свали шала от главата й и гласът на отец Джубал се извиси.
— Всички да станат на крака, моля!
Сърцето й биеше лудо. Мисти разбираше, че прекрачва от един свят в друг, че когато напусне олтара, ще бъде съпруга на Рейвън.
Глава 8
Когато шумът утихна и Алвайни запя „О, обещай ми“, Мисти гледаше със сияещ поглед лицето на Рейвън и нежността, която видя в очите му, й даде нова смелост. Но изведнъж й прилоша, защото чу, че по пътеката зад тях идва Роло. Децата се закикотиха тихичко, с блеснали очи. Е, не можеха да направят нищо, освен да се надяват, че енотчето ще се държи добре. Най-после Алвайни спря да пее и в църквата се възцари благословен покой. Мисти обърна лице към свещеника. Рейвън беше до нея, толкова близо, че можеше да усети аромата на сапун, който лъхаше от него, да почувства топлината на тялото му, да усети физическата връзка, която съществуваше между тях. Той стисна силно ръката й, а пламъкът в очите му повдигна духа й. Тя хвърли поглед през рамо и видя, че Роло е заспал на първата пейка, отпусна се и дори забрави за неговото присъствие. Отец Джубал намести очилата си и махна с крехката си ръка.
— Всички можете да седнете.
Присъстващите отново заеха местата си, а старият свещеник прочисти гърлото си и заговори:
— Бракът е свещена институция — каза той, без да бърза.
Рейвън се взря дълбоко в изумруденозелените очи на Мисти и се запита как можа да се увлече толкова силно по нея. Беше удивен, че нещата са стигнали дотук. Ето, че щеше да произнесе сватбената клетва, макар да беше напуснал Сейнт Луис с единствената цел да я избегне! Как беше позволил на чувствата и въображението да го подведат? Дълбоко в сърцето си знаеше отговора — лъжата беше виновна, тя ставаше все по-голяма и по-голяма и го беше хванала в капан. Връщане назад вече нямаше. Обхвана с поглед тялото на Мисти и сърцето му заби малко по-бързо. Никакъв грим нямаше по лицето й, но бузите й руменееха от вълнение, а очите й блестяха от щастие. Косата й падаше свободно, тя беше прелестна. Роклята подчертаваше извивките на тялото й и нейната женственост, подсилваше естествената й красота. Обзе го силна тъга, когато видя под роклята да се подават ботуши. Закле се, че някой ден ще й купи най-модерните обувки и всичко, което тя пожелае.
Свещеникът продължаваше да говори и ето, че каза:
— Кой ще даде булката на младоженеца?
Рейвън, който не очакваше въпроса, погледна Мисти и се изненада, като я чу да отговаря: