В този момент се чу ужасен трясък. Рейвън погледна назад и видя, че тромавото момиче е успяло да събори тръбите на печката. Двамата с Алвайни бяха покрити със сажди от главата до петите. От Алвайни се виждаха само две светли петна около ококорените й от изненада очи. Отец Джубал, заклет привърженик на мира, се спусна, за да оправи положението, но тръбите се разпаднаха на части в ръцете му и настана още по-голям хаос.
Мисти и Рейвън затичаха с всички сили към каруцата, гълтайки жадно студения въздух. Рейвън й помогна да се качи, а после забърза към другата страна, където Лъки вече го чакаше, готова да му подаде юздите. Седнал един път на капрата, той изсвири остро и мулето затича в тръс. Децата първи излязоха от църквата и започнаха бой със снежни топки в двора й. А после една черна фигура, която изпъкваше ясно на белия сняг, изтича навън и размаха юмрук. И последното, което чуха от сватбената церемония, беше гласът на Алвайни:
— Ще се добера до теб и твоето енотче, Мисти Малоун! Кълна се!
Макар да не беше суеверен, Рейвън си помисли, че бракът им няма да е особено безметежен, щом още от църквата започна с безредици. Знаеше, че ще има повече проблеми сега, когато беше длъжен да се грижи за планинското момиче и неговото енотче. Колко ли беди му предстояха? Нещо в него му подсказваше, че не са малко.
Точно в полунощ Рейвън угаси керосиновата лампа и колибата потъна в мрак. После отиде до прозореца и дръпна колосаните завеси.
— Чуваш ли? — обърна се той към Мисти. — Не мога да повярвам, че продължават така вече три часа. — Празнуващите вдигаха такъв шум, че можеха да събудят и мъртвец. Погледна Мисти, която лежеше на леглото, подпряна на лакът. — Как мислиш, още колко ще продължава това? — попита той, явно раздразнен, и вдигна поглед към тавана, когато се чу нов удар по покрива на съседната колиба.
Тя се усмихна и зави голите си рамене с одеялото.
— Не много — каза му нежно. — Повечето от планинците са възпитани и знаят, че не бива да вдигат много шум след полунощ. Скоро всичко ще утихне.
Рейвън се върна до леглото, като си мислеше, че все още не разбира тези странни планинци. Можеше да разбере отец Джубал и Лъки, които им бяха донесли прекрасна сватбена вечеря и я бяха споделили с тях. Но като се имаше предвид неговата непопулярност, беше изненадан да види толкова много хора на сватбата си, а още повече се изненада, като видя две дузини дървари да пристигат с каруците си, решени да вдигнат толкова шум, чеда накарат плъховете да се разбягат. Но след като Мисти му обясни, че сватбите са развлечение, което никой не бива да пропуска, логиката на жителите на Озарк започна малко по малко да му се изяснява.
— А всички ли новобрачни биват удостоявани с толкова много шум? — попита я сухо той, като седна в края на леглото и започна да събува ботушите си.
— Ами да — обясни Мисти. — Не вдигат шум специално заради нас. — Тонът й даваше да се разбере, че го смята за малко глупав.
— О, значи се трудят така за всички? — каза той, издърпа ризата през главата си и я захвърли настрани.
Мисти се засмя и погали нежно голото му рамо.
— Обичаят е стар колкото и самите планинци, а това, че ти си градски жител, ги забавлява много.
Рейвън събу панталоните си, запрати ги след ризата и забеляза, че, както беше казала тя, шумът започва да утихва. Заслуша се в гласовете, които все още се чуваха, и реши, че думите „лека нощ, друже“ са най-хубавите в английския език, макар и произнесени с провлачения говор, характерен за Апалачите. И ето, че погледът му беше привлечен от голите рамене и гърди на Мисти. Той взе ръката й и почувства как желанието се надига в него. Когато погледна прекрасното й лице и потъна в очите й, шумът отвън вече не се чуваше. Беше останала само тишината на нощта и шушукането на боровете.
— Слава Богу, че някои от тях са имали часовници в джобовете си и са казали на другите колко е часът — въздъхна той и погали с палец дланта й. — Защото ще е срамота да прекараме нашата първа брачна нощ в слушане на чуждите крясъци.
Мисти се усмихна, развеселена от думите му.
— Да — съгласи се тя. — Имам чувството, че много ти се иска да ме целунеш.
Той я взе в прегръдките си и тя видя усмивка на устните му.
— За нищо друго не съм мислил през последните три часа — каза той, а топлите му длани милваха гърба й с безкрайна нежност.
Погледът му, замъглен от страст, накара утробата й да тръпне сладостно, в очакване, и тя си каза, че е най-щастливата жена на света. Той обсипа лицето й с целувки, а тя изпита чувство на вина, задето го е хванала в капан, принудила го е да се ожени за нея — може би не нарочно, защото и тя като него беше робиня на страстта в онази нощ, но после, когато правилно си беше направила сметките и, без съмнение, беше организирала сватбата за нула време. Макар че бяха женени, тя не беше много сигурна в любовта му и се питаше дали не се е оженил за нея поради силно развито чувство за дълг или, още по-лошо, от жал.