— Понякога — каза тя стиха въздишка, изпитвайки силни съмнения, — ми се иска просто да затворя очи и да се откъсна от всичко в света.
Той се отдръпна назад и я погледна и тя видя на лицето му да се изписват най-различни чувства.
— Има нещо хубаво в идеята ти — отговори й тихо и добави със смях: — А ако успееш за малко да загубиш и слуха си, можеш дори да не чуваш досадните веселби на другите, но тогава, разбира се, ще се затвориш и за приятните неща в живота. Като например пращенето на дървата в огъня и онова пурпурно розово, което се появява на небето точно преди залез-слънце. — Той я погледна в очите, а на нея й се стори, че гледа в сърцето й. — И неща като това — завърши той и жадната му уста покри нейната.
Тя обви раменете му с ръце — жест, с който му показваше, че е негова. Чуваше сякаш някъде отдалеч горенето на огъня и шумоленето на вятъра. Дъхът й излизаше на пресекулки, тя се отдаде на страстта. Той задълбочи целувката и я притисна по-силно към себе си. Пъхна нежно език между устните й и започна да го движи напред-назад, с което я накара да стене от удоволствие. Тя откъсна устните си от неговите и плъзна пръсти по напрегнатия му гръб.
— Люби ме, Рейвън — прошепна. — И вземи цялата моя любов, защото ти давам и нея, и сърцето си.
Той сведе глава и нея я заля желание. Устните им се срещнаха отново, тя въздъхна и се отпусна в прегръдките му. Той я целуна толкова страстно, че тя се разтрепери, и изненадана от смелостта си, се притисна в него и позволи на езика си да поиграе с неговия. Плъзна ръка надолу и стигна до възбудения му член. Неговата мигновена реакция й достави силно удоволствие, тя нададе стон и се притисна в него, а чувствителните й от възбудата зърна потъркаха гърдите му. Тежкото биене на сърцето му накара тялото й да натежи от желание.
Той обсипа шията й с целувки, спусна се към гърдите й, а тя заби нокти в раменете му. С бавни, възбуждащи движения, езикът му започна да описва кръгове около гърдите й. Кръвта на Мисти бучеше в ушите й. Тя вече не беше срамежливото момиче от пролетта, беше жена, която копнее за ласките му.
Сърцето на Рейвън също биеше учестено. Той целуна вдлъбнатинката между гърдите й, а после погали копринената й коса. Това беше планинското цвете, за което беше копнял дълги, мъчителни седмици още от пристигането си в планините Озарк. И сега то беше негово. А той продължаваше да изпитва същия копнеж. Нададе стон и тръпнещ от желание, целуна бузите и клепачите й, преди отново да покрие устата й със своята. Вътрешното чувство му подсказваше, че им предстоят още много изпитания, но тази нощ той отхвърли неприятните мисли и се посвети на сладките й целувки и на мекотата на кожата й. Тя отвърна смело на целувките му и разпали кръвта му. Не можеше вече да устоява на страстта, покри тялото й със своето, като през цялото време й шепнеше нежни слова. Започна да смуче зърната й, а тя тръпнеше и извиваше тяло под неговото.
Страстта й беше неудържима. Тя стисна хълбоците му и разтвори бедра. И когато най-после твърдият му член се плъзна в нея, по тялото й се разля сладко, сладко до болка, удоволствие. Тя се отпусна в предчувствие за екстаза, който щеше да дойде.
Той започна да се движи бавно и сигурно, докосвайки струни, скрити дълбоко в утробата й. Тя посрещаше всеки негов тласък с тиха въздишка и следваше неговия ритъм. И точно когато й се стори, че не може да издържа повече и ще започне да крещи от наслада, някъде дълбоко отвътре се надигна топла сладка вълна и тя изпита острото удовлетворение на пулсиращото освобождение. Рейвън се отпусна върху нея, тръпнещ, и двамата заедно стигнаха до рая, достъпен единствено за влюбените. Тя прошепна името му, а той я държа в прегръдките си дотогава, докато страстта им не утихна съвсем. Тя беше затоплена, сънена, доволна и спокойна, както никога досега. „Сега съм омъжена жена“ — помисли си, изпълнена с благоговение. Въпреки че нямаше халка на пръста си, се беше омъжила в истинска църква, в присъствието на истински свещеник и никой, никой не можеше вече да й отнеме Рейвън!
През втората седмица на декември ужасна буря се развилия в долината Ред Оук. Падна най-големият сняг за годината. Силният вятър караше ледените шушулки по дърветата да тракат, но вътре в уютната колиба на Мисти гореше весел огън, а Роло, свит на кълбо, спеше спокойно в кутията си до огнището. Стаята беше изпълнена с аромата на горящи борови дърва и с недотам приятната миризма на керосин. Лампата, поставена на масата, хвърляше мека жълта светлина. Мисти, която седеше на масата срещу Рейвън, гледаше веселото му лице с нарастващо раздразнение. В тихите часове преди лягане той четеше една от нейните тетрадки, пълни с медицински рецепти. Устните му непрекъснато се извиваха нагоре, а понякога той не успяваше да сдържи презрителните си изсумтявания. Най-накрая, като не издържаше повече, той отметна глава назад и се разсмя с пълно гърло. Когато се посъвзе, погледна Мисти и каза: