— Слушай това:
За изкълчено се взема кал от мръсно лястовиче гнездо и се смесва с оцет. Намазвате глезена и превързвате с чорап.
Мисти се пресегна и взе тетрадката от ръцете му.
— Знам какво пише там. Чела съм го милиони пъти.
— Никога досега не съм виждал толкова много суеверия и грешни схващания на едно място — каза Рейвън тихо, но неодобрително.
Ядосана от поведението му, което имаше за цел да й покаже неговото превъзходство, Мисти започнала обяснява нещо, но после спря, забелязала играта на сенките по лицето му. Животът в планините му се отразяваше добре и той беше по-красив сега, ако това беше възможно. Гневът й утихна и тя отново се опита да му обясни някои неща.
— Повечето от тези лекарства наистина помагат — каза предизвикателно. — А онези, които не помагат, поне освобождават съзнанието от проблема. — Погледът й се плъзна по тялото му. — И, както ти казах и преди…
— Най-могъщото лекарство е силата на мисълта — завърши той вместо нея. Рейвън стана, заобиколи масата, Целуна Мисти по челото и каза много добронамерено: — Това ще трябва да ми докажеш, мила.
Тя скръсти ръце и въздъхна тежко.
— Всички жители на равнината ли са тесногръди като теб? — каза тя и духна кичура, който беше паднал на лицето й.
Той я хвана за лакътя и й помогна да стане, като й се усмихваше нежно.
— Не — каза, като раздели ръцете й и после ги сключи около врата си. — А всички планински момичета ли са красиви като теб? — Очите му светнаха дяволито, той се наведе и целуна жадно шията й.
Тя се отдръпна, за да може да надникне в очите му.
— Нима мислиш, че можеш да промениш мнението ми за медицината, като ме целуваш по врата?
Той взе гърдите й в ръцете си и прокара палци по зърната, които вече започваха да се втвърдяват.
— Не — отговори й с дълбок, чувствен глас, който възбуди желание у нея. — Но исках да стопя съпротивата ти заради някои други неща. — Усмихна й се дяволито. — Защо не се приготвяш за лягане?
Излъчването му беше така чувствено и самоуверено, че беше трудно да му устои дори когато му беше ядосана, какъвто беше случаят сега. Понякога наистина искаше той да е стар, грозен и прегърбен, за да може тя да отстоява мнението си, а и да му се сърди по-дълго време. Но после реши, че сега може да послуша сърцето си, а спора да продължи утре. Смръщи вежди, за да прикрие възбудата си, изплъзна се от ръцете му и се извини, че трябва да оправи леглото.
— Не си мисли, че сме приключили — предупреди го, придобила много делови вид. — Просто сключвам примирие за през нощта.
Като мина край прозореца, видя, че е забравила да спусне завесите. Като протегна ръка към тях, видя някой да излиза от гората. Когато лунните лъчи попаднаха върху него, тя отпусна ръце и ахна от изненада. Фигурата се спря, за да намести шала си, и Мисти разбра, че това е жена. От устата й излизаше пара, тя падна на колене, но бързо се изправи и продължи да върви към колибата им. Когато се приближи, Мисти я позна и изпита тревога. Беше съпругата на Слоупи. Сигурно някаква голяма трагедия се беше случила, защото всяко нейно движение издаваше дълбоко отчаяние. Краката на Мисти се разтрепериха. Тя се обърна към Рейвън, който отново беше взел тетрадката и се беше зачел в нея.
— Съпругата на Слоупи идва насам! Сигурно й се е случило нещо ужасно, виждам го по лицето й.
Той се изправи и захвърли тетрадката.
— Съпругата на Слоупи? Защо, за Бога, би дошла тук?
— Не знам. Но тя идва и върви така, като че ли я гони самият дявол.
Загрижен, Рейвън отиде до нея и също погледна през прозореца. После, без да каже нито дума, облече якето си и излезе да помогне на жената. Мисти го гледаше през прозореца как се доближи до нея и обгърна кръста й с ръка, за да й помогне да върви в дълбокия сняг. Мисти се запита дали Слоупи не беше набил жена си, но дори да беше така, защо тя идваше у тях? Не. Нещо друго се беше случило — нещо ужасно.
Като чу стъпките им отвън, тя изтича и отвори вратата. Рейвън помогна на ридаещата жена да влезе. Тя се подпря на него и нададе вик, който будеше съжаление. Имаше вид на човек, който не може да направи и крачка повече. Лицето и ръцете й бяха премръзнали и почервенели от студа. Мисти хвана ръката й и я заведе до огъня.