— Какво има? Какво се е случило? — попита тя, когато жената се отпусна на стария стол и свали мокрия си шал.
Жената на Слоупи рида още известно време, а после, когато се посъвзе, вдигна поглед към тях и каза на един дъх:
— Томи го хвана зимната треска. Става му студено и кашля ужасно и го боли стомахът. Той е ужасно зле. — Тя стисна здраво ръкава на Мисти, на лицето й беше изписано отчаяние. — Той гори от треската и не знам дали ще преживее нощта. Спасете сина ми — помоли ги тя с глас, който издаваше, че се задушава от мъка. — Слоупи каза, че не бива да идвам, че се правя на глупачка. — Гласът започна да й изневерява. — Но не знаех къде да отида… какво да правя… — извика тя. Една вена на врата й пулсираше бързо. — Ще спасите ли момчето ми? — попита ги с безкрайна мъка.
Глава 9
Слоупи тръшна силно вратата на колибата си.
— Защо сте дошли и двамата? — попита той с лице, разкривено от гняв. Изгледа първо Рейвън, а после и карабината, която той държеше в ръка. — Няма нищо, което да можеш да направиш, доноснико! — Посочи с пръст Мисти, чиито очи сълзяха от студения вятър. — И това момиче не може да направи нищо!
Дъхът му миришеше силно на уиски и Мисти разбра, че е изпил доста голямо количество. Мръсните му риза и панталони, покрити с петна от различни храни, я отвращаваха. Само загрижеността за детето я накараха да сдържи острия си език. Слоупи смръщи вежди по посока на съпругата си, която тъкмо сваляше мокрия шал от главата си.
— Казах на тази жена да не ви води тук! Но тя е твърдоглава, не чува! — Изпълненият му с омраза поглед се насочи отново към Мисти. — Излизай! Излизай веднага, преди да си навредила на момчето ми!
Мисти се чувстваше така, все едно сънува кошмар и не може да се събуди. Само преди час двамата с Рейвън се шегуваха в топлата колиба, а ето, че сериозната болест на малкото момче беше променила много бързо нещата. Жената на Слоупи сграбчи ръката му.
— Позволи на момичето да опита — заплака тя. — Ние не можем да направим нищо повече. Ще го загубим! — Тя отново заплака, покри лицето си с ръце и отиде в другия край на стаята, където останалите деца се бяха свили на хлътналото желязно легло с бледи и уплашени лица. Тя седна до едно от момичетата си, прегърна го и неудържимо зарида.
Мисти, отвратена от миризмата, която се долавяше в колибата, съблече палтото си и го остави настрани. Коленичи до леглото, на което лежеше малкият Томи, и не обърна повече внимание на семейство Брустър, които продължаваха да се карат в другия ъгъл. Махна влажната кърпа от лицето на Томи и се вгледа в чертите му. Сложи длан на челото му и видя, че той наистина изгаря от огън. Изпита дълбоко съжаление към момчето. Много й се искаше да може да му вдъхне кураж. Погледна Рейвън. В очите му се забелязваше тревога, устните му бяха здраво стиснати, а един мускул на челюстта му играеше. Все още с карабината в ръка, той застана до другия край на леглото и втренчи поглед в момчето, което дишаше бързо, но повърхностно. Мисти си каза, че изражението на Рейвън само потвърждава нейните най-големи страхове — момчето умираше. Тя трескаво мислеше за възможните лекарства. Погали сините устни на момчето, взе малката му ръка и забеляза, че върховете на пръстите му също са сини.
— Да, това е зимната треска. Най-лошият случай, който съм виждала. — Отвори торбата с билките и започна да рови в нея, да вади някои от шишетата и да ги оставя на рогозката до себе си. — Не знам дали ще мога да направя нещо за него — призна тя и погледна Рейвън право в очите. — Лекувала съм зимна треска преди, но човекът беше в съзнание и можеше да преглъща. Мога да приготвя билков чай, който да смъкне огъня му, но не мога да го вкарам в гърлото му. Той едва диша.
— Момчето е в безсъзнание — каза Рейвън. — И съм сигурен, че не би могъл нищо да преглътне — добави той и остави карабината настрани. Отиде до нея и коленичи на рогозката. — Можеш ли да дадеш лампата по-близо, за да го прегледам?
Без да каже дума, тя доближи керосиновата лампа до пребледнялото лице на момчето. Слоупи и съпругата му ги гледаха мрачно. Много нежно, Рейвън опипа врата на Томи от двете страни, отвори устата му и завъртя главата му наляво, а после надясно. Силно смръщил вежди, той се отдръпна и зави момчето до брадичката с одеялото. Мисти се взря в очите му.
— Какво мислиш? — попита го тихо.
Рейвън се изправи и прокара длан по гарвановочерната си коса, все още покрита със сняг.