Рейвън, неспособен да промълви и дума, прегърна Мисти през раменете, притисна я до себе си и сведе поглед към сияещото й лице. На нейните устни играеше палава усмивка.
— Е, и вие доказахте, че не сте подли нещастници — каза тя с намигване.
Рейвън се засмя, вдигна я във въздуха и я завъртя няколко пъти. После я целуна, докато гостите им пляскаха и тропаха с крака. Беше защитил няколко научни степени като лекар, но, кой знае защо, това скромно празненство означаваше за него повече от всичките му дипломи. Тук, в планините Озарк, милионите на баща му не означаваха нищо. Беше заслужил уважението и обичта на тези хора с лекарските си умения.
— Къде е цигулката ти, чичо Фъзи? — извика един от мъжете. — Хайде, посвири ни малко!
Човекът извади бързо цигулката от калъфката и преди още Рейвън да осъзнае какво става, мебелите бяха разместени, за да се направи място за танцуващите. Миг по-късно цигулката на чичо Фъзи и банджото на леля Изи засвириха и двойките започнаха да танцуват. Пръстите му се движеха бързо и сръчно по струните, а малкото му коремче се тресеше в такт с музиката. Той изсвири „Дяволски сън“, после „Радостта на войника“, след това — „Пътникът от Арканзас“. Един висок планинец показа изкуството да се танцува върху горящи въглени. Горната половина на тялото му оставаше почти неподвижна, но краката му се движеха със скоростта на светкавица.
Свириха и пяха до дванайсет часа, когато Мисти и другите жени сервираха обяда. Отец Джубал каза молитвата и всички седнаха, където намериха, за да се насладят на шунката и зеленчуците. За десерт имаха изобилие от пайове, донесени от грижливите гости. След угощението отново засвири музика и някои от двойките подновиха танците, докато останалите ги аплодираха силно. След това един от тях излезе отпред и започна да задава гатанки, на които всички се опитваха да намерят отговора. Децата играеха с Роло или пък излизаха навън, за да се позабавляват на снега. Веселбата продължи още няколко часа, а после гостите започнаха да се разотиват, за да могат тези, които живеят по-надалеч, да се приберат преди падането на мрака. Сега всички приемаха Рейвън като лекар и се отнасяха към него с уважение. Някои от тях се спираха на прага, за да искат съвета му за някоя болежка, други вдигаха ризите си, за да му покажат къде ги боли, или пък отваряха уста, за да види зъбите им. Един младеж прегърна бременната си жена и каза:
— Преди да е изтекла пролетта, ще ни се роди първото момче. Ако нямаш нищо против, ще го кръстим Рейвън. Мисля, че това име ще стане много популярно в долината Ред Оук сега.
Рейвън кимна мълчаливо и стисна ръката на младежа.
Преди да се разотидат, Мисти записа имената на всички, които имат нужда от лечение, и им определи срещи с доктор Рейвън, както го наричаха сега планинците. Една дребничка възрастна жена се спря на прага и му каза:
— Нито за секунда не се усъмних, че си лекар. Само като те погледнах в очите, разбрах, че си добър човек.
Когато си отидоха всички, с изключение на Лъки и отец Джубал, Мисти свари кафе. Седнаха около масата, за да се отпуснат и да поразмишляват над изминалия следобед. Отец Джубал се облегна назад и каза:
— Искаше ми се Езра да е тук, за да ни посвири на китара. Знам колко много щеше да му хареса празненството.
Едва беше спрял да говори и Лъки скочи на крака. Спусна се към якето си и бръкна в джоба му.
— Господи, съвсем забравих! — възкликна. — Вчера, като отидох в града да взема нашата поща, мъжът в станцията ме помоли да ви донеса това.
Мисти също се изправи и Рейвън забеляза, че ръцете й треперят слабо, докато вземаше смачкания плик.
— От Езра е! — извика тя, а изненадата й бавно премина в тревожност. — Почеркът му е толкова едър, че веднага го разпознавам. — Тя скъса плика от едната страна и извади страниците. Погледът й бързо се спусна по редовете. — Пише, че тази година ще свършат малко по-рано. — Със зачервени бузи, тя продължи да чете наум, а после вдигна очи към тях с треперлива усмивка на устни. — Ще си дойде някъде около Коледа — завърши тя, а гърдите й се повдигаха бързо от радостната възбуда.
Отец Джубал се засмя, а чашката му с кафе затрака по чинийката.
— Е, това наистина е хубава новина. От известно време насам се тревожех за момчето.