Мисти погледна Рейвън с широко отворени очи.
— Не е ли прекрасно това? Езра ще си дойде по-рано у дома — каза тя с весел тон, който само отчасти прикриваше нервността й. — Искам тази Коледа да бъде най-веселата за всички. Ще трябва следващата седмица да отидем до резервата Юрика, за да купим нещо специално. Имам голяма торба с дъбравник, който можем да изтъргуваме в магазина на мистър Танър. — Рейвън забеляза напрегнатото й изражение, но когато коленичи до стола му, тя успя да го прикрие с лъчезарна усмивка. — Най-после ще се срещнеш с брат ми — каза тя и погали ръката му. — Той не харесва жителите на равнината, но знам, че ще хареса теб.
Рейвън погледна в очите й и видя там тревога. Разбра, че нетърпението й да види брат си е помрачено от мисли за това, какво ще си помисли той за тяхната женитба. Очевидно, когато едрият мъжага Езра Малоун влезе в колибата, те ще си поговорят хубавичко за „непознатия, за когото тя се е омъжила, докато него го е нямало“. А съществуваше и въпросът за старата семейна вражда. Като си дойдеше Езра, той можеше да вземе Мисти и да се върне при цивилизацията. Но преди това ще трябва да каже и на двамата — и на брата, и на сестрата — кой е всъщност. Можеше само да се надява, че ще успее да им поднесе новината по начин, който да намали шока от изненадата. Рейвън се чувстваше като хванато в капан животно. Остави чашката с кафето с чувството, че на спокойните дни е сложен край. Странно, помисли си, как няколко думи, написани на хартия, могат да променят настроението на човека. Струваше му се, че всички го гледат някак странно, и се опита да се усмихне, но просто не можеше, не можеше.
Глава 10
Рейвън намести чувала с дъбравника на раменете си и огледа живописното селце Юрика Спрингс, чиито извити улици предизвикваха чувството му за ред и логика. Колиби от дървени трупи, мъждукащи лампи на фона на мрачното сиво небе, тук-там дори няколко платнища. Селцето приличаше на гранично селище, което е вдигнато само за една нощ. Облечено в бяло, селцето приличаше на селище в Тиролските планини — без нито една равна улица. Намести още веднъж тежкия чувал на гърба си.
Рейвън и Мисти вървяха по улица „Спринг“, която беше далеч от мястото, където бяха оставили каруцата и мулето си. Минаха покрай един салон, откъдето се чуваше музика, изпълнявана на пиано. Точно тогава оттам излязоха няколко планинци, усмихнаха се широко и стиснаха ръката на Рейвън. Гордост стопли сърцето на Мисти. Сега Рейвън беше най-известният човек в долината Ред Оук и близката околност. Никой не беше по-обичан от лекаря, който беше спасил живота на Томи Брустър в най-лошата нощ на годината. Дори хора, които не страдаха от никаква болест, се отбиваха да го видят само за да могат да се похвалят с това на приятелите си. Той не само беше вече един от тях, той беше герой.
Мъжете продължиха по пътя си, а Мисти и Рейвън най-после пристигнаха в магазина на мистър Танър. Магазинът беше близо до гарата, откъдето тъкмо потегляше един парен локомотив.
— Спомням си времето, когато работници полагаха тук релсите — каза тя замислено. — Чуковете им ечаха като че ли из цялата долина. Това беше най-голямото събитие в този малък градец.
— Хайде да погледаме влака — предложи Рейвън, загледан в лицето й, повдигнато към него. Въпреки споровете, които имаше с баща си, той с гордост гледаше надписа на машината:
Проницателността и острият търговски нюх на Езекийл бяха поставили началото на железопътната компания и дори само този факт беше достатъчен той да изпита задоволство. Сградата на гарата имаше два етажа, като на първия от тях имаше отоплена чакалня за пътниците. Като се вгледа по-отблизо, той видя, че има помещение за багаж и за приемане на колетни пратки и писма. Обхванат от носталгия, се заслуша в тракането на колелата на влака, който изчезна в снежната пелена. Изведнъж го осени мисълта, че тези релси свързват Юрика Спрингс и Сейнт Луис, където много хора се тревожеха за него и очакваха завръщането му. В чакалнята той видя карта на Съединените щати и разписание на влаковете. Посочи огромната черна точка, която представляваше Сейнт Луис на картата.
— Погледни тук — каза той на Мисти. — Тук е домът ми. А по този път пътувах, докато стигна до планините Озарк. — И той проследи с пръсти червените линии на картата.
Тя се наведе и втренчи поглед.
— Тази малка точка е Сейнт Луис? Мислех, че е по-голям.
Рейвън се поизправи и се засмя.
— Е, разбира се, че е по-голям. Той е вратата към Запада, перлата на Мисисипи. — Въпреки новото си положение в долината, той изпита силна носталгия по дома, по града, който преди нямаше търпение да напусне и в който сега копнееше да се върне. — Не искаш ли някой ден да отидеш там, в Сейнт Луис? — Тонът на Рейвън беше умолителен. Той не сваляше поглед от лицето й, което издаваше известни съмнения. — Сейнт Луис има всичко. Пристанище на реката, красиви къщи и големи магазини, театри, катедрали и дори симфоничен оркестър, както и един от най-добрите вестници в Щатите.