Мисти постави длан върху неговата.
— А има ли там планини и бързи поточета и дървета, толкова високи, та да не се виждат върховете им?
Той се засмя.
— Не, но…
— Там пълно ли е с еноти, сърни и птички, които да изливат сърцата си в песни?
— Не, но…
— Въздухът там чист ли е и блести ли като кристалчета, студена ли е водата? — попита тя и премигна, за да отърси клепките си от снега.
Той въздъхна раздразнено.
— Не, разбира се, че не, но…
— Е, щом там няма всички тези неща — отбеляза тя високомерно, като разтри ръцете си, облечени в ръкавици, — не искам да отида. — Вдигна високо брадичка и тръгна към магазина на мистър Танър, с което показа, че въпросът е приключен.
Само с няколко бързи и широки крачки, той я настигна.
— Не знаеш какво говориш. Няма друго място като Сейнт Луис!
— Можеш да го повтаряш колкото си искаш. Пет пари не давам.
Той я хвана и я завъртя с лице към себе си.
— Откъде знаеш, че няма да ти хареса, след като дори не си го виждала? — попита я с нарастващо раздразнение. — Отговори ми, мис Всезнайке!
— И в ада не съм била, но знам, че там няма да ми хареса. И няма да си купя билет за влака само за да проверя дали наистина ще е така. — Тя се отдръпна, очите й хвърляха мълнии. — Не се тревожи, знам какво е в Сейнт Луис!
— Не, не знаеш! — извика той, гледайки я как върви пред него. — Никога не си напускала планините!
— Леля Изи ми разказа за Сейнт Луис — отвърна тя през рамо.
Той я настигна.
— А леля ти Изи живяла ли е там?
— Не, но аз знам, че онова място е лошо. Няма да се преместя да живея в Содом и Гомор.
Той избухна в смях.
— Содом и Гомор?
— Да. Леля Изи има братовчедка на име Айда Бел.
— О, разбирам — отговори той, като не вярваше на ушите си. — Айда Бел живее там?
Той хвана ръката й и двамата спряха пред витрината на магазина, изпълнена с реклами.
— Не — отговори Мисти с тон, който даваше да се разбере, че започва да се ядосва. — Айда Бел има племенница, която е омъжена за Рип от Беривил. Рип е приятел на Люк Галахър от Спрингфийлд. Веднъж Люк говорил с един човек, който пък има втори братовчед, който пък веднъж говорил с един продавач на дърва. Продавачът на дърва пък говорил с един бизнесмен, който правел редовни пътувания до Сейнт Луис.
Бяха спрели до една бяла дървена пейка.
— Редовни пътувания? — повтори Рейвън, опитвайки се да разбере обърканата информация, с която току-що го бяха засипали.
Тя сложи ръце на хълбоци.
— Да. На всеки две-три години този беден човечец трябвало да си запушва ушите и да си затваря очите, за да влезе в този Содом и Гомор независимо дали го искал или не.
Рейвън се усмихна. Мисълта да се сравнява Сейнт Луис със Содом и Гомор му се виждаше много смешна. Мисти въздъхна, а после прехапа устни.
— Не искам да отида в Сейнт Луис. Аз съм момиче от планината и такова искам да си остана. Виждаш ли, бизнесменът е разказал всичко на продавача на дърва, той — на втория братовчед, той — на своя приятел, приятелят му — на Люк, Люк — на Рип, а Рип — на съпругата си, която пък разказала всичко на Айда Бел, Айда Бел го повторила на леля Изи, а леля Изи — на мен. Не можеш да обориш информация от първа ръка като тази. Не, не искам да отида в Сейнт Луис!
— Но това е смешно! — извика Рейвън. — Нямаш ни най-малка представа, какъв е този град. Ти си предубедена…
Тя влезе в магазина и той остана сам с вятъра на тротоара.
— Имаме нужда от свещи за елхата и ориз, защото Езра много обича оризов пудинг — извика му тя, като му хвърли поглед през рамо. — О, трябва да вземем и ментови бонбони. Без тях Коледа не е Коледа.
Рейвън, който си мислеше, че ментовите бонбони са най-малкият от всичките му проблеми, също влезе в магазина и затвори вратата след себе си. Рафтовете от едната страна бяха пълни с бурканчета и кесии с продукти, а от другата — с лекарства. В задната част се виждаха бижута, ножове и очила за по петдесет цента. Мисти се огледа в празния магазин, а после направи крачка към задната част и извика:
— Мистър Танър? Тук ли сте? Аз и Рейвън ви носим малко дъбравник.
Ароматът на кафе се смесваше с този на тютюн, домашна шунка, кожени седла и ботуши. Рейвън остави чувала на тезгяха, където имаше няколко торби с ментови бонбони и ванилов шоколад. Пое си дълбоко дъх. Господи, колко много аромати, помисли си той. В Сейнт Луис нямаше нито един магазин, който да атакува сетивата по този начин. Въздъхна раздразнено, защото беше разбрал, че ако се води по ума на Мисти, никога вече няма да види Сейнт Луис. Как да й обясни, че като негова съпруга ще бъде принудена един ден да напусне любимите си планини и да отиде да живее в Содом и Гомор, място, което предварително беше решила, че мрази?