Чуха се гласове и слаб мъж с очила и бяла престилка излезе от склада.
— Значи вие сте лекарят от Сейнт Луис, за когото всички говорят — отбеляза той, усмихна се и около устата му се очертаха бръчици. — Какво мога да направя за вас, доктор Рейвън? Имам уиски, което облекчава болката, и библии, които пък успокояват духа. Продавам всичко, като се започне от пелени и се стигне до зъбни протези.
Рейвън развърза чувала и изсипа малко от билката върху тезгяха.
— Днес няма да имаме нужда от такива неща. Мисти каза, че често купувате нейните билки.
Мъжът взе няколко стръка, гледа ги внимателно известно време, после взе молива, затъкнат зад ухото му, и записа нещо на гърба на една хартиена кесия. Сложи няколко стръка върху кантара и каза:
— Да, билката е първокачествена, добре изсушена. — Погледна ги над очилата си. — Мога да ви дам двайсет цента за паунд — предложи им.
Лицето на Мисти грейна.
— Сделката ще стане, мистър Танър. Това е най-добрата цена, на която мога да се надявам — пошушна тя в ухото на Рейвън. Взе едно пакетче кафе и го сложи в торбата си. — По-добре да побързаме, преди той да е променил решението си.
Мистър Танър им каза:
— Вземете каквото желаете, докато аз претегля билката.
Те взеха бонбони, ориз, захар и всичко, от което щяха да имат нужда по Коледа, и сложиха покупките в книжни кесии. Като вдигна поглед, Рейвън видя Мисти да се възхищава на една рокля, която висеше от тавана, за да се вижда по-добре. Беше украсена с дантели, а ред малки копчета се спускаха по цялата й задна част. Лицето на Мисти грееше. Тя допря плата до бузите си, за да му се полюбува. После, като видя, че Рейвън я наблюдава, се изчерви и започна да прибира кесиите с брашно в торбата си. Докато уреждаха сметката си с мистър Танър, Рейвън видя чифт семпли златни халки, поставени върху парче кадифе, проблясващи под онази част от тезгяха, покрита със стъкло.
— Имали още нещо, което мога да ви покажа, мистър Рейвън? — попита го мистър Танър почтително.
Мисти го гледаше, а лицето й грееше радостно.
— Да, ще купя онази рокля ей там и един чифт от тези брачни халки — каза той, без да сваля поглед от лицето й.
Сърцето на Мисти подскочи в гърдите. Тя не познаваше човек, който да е достатъчно богат, за да си купи златни брачни халки. Не беше и сънувала, че тя самата може да притежава такава халка. А Рейвън беше готов да й направи толкова скъп подарък! В очите й заблестяха сълзи, а той я погледна с такава нежност, че я накара да се изчерви. Някъде като отдалеко тя чу гласове и разбра, че Рейвън и мистър Танър разговарят. Собственикът беше готов да открие кредит на Рейвън, защото вярваше, че като лекар той ще може да плати за покупките и по-късно. И ето, че Рейвън вече сваляше ръкавицата й, за да й сложи брачната халка! Но преди това той се наведе и целуна малката й длан с толкова обич, че тя беше готова да се разплаче. Халката й беше съвсем по мярка. Пръстенът блестеше пред очите й, блясъкът му беше равен по сила на огъня, който гореше в сърцето й. Рейвън я прегърна и притисна към гърдите си. Милваше гърба й и тя забрави колко ядосана беше, когато двамата разговаряха за Сейнт Луис. За първи път имаше рокля, купена от магазин! Те бяха женени и макар още да не беше й го казвал, той сигурно я обичаше, щом й купуваше златна халка. Рейвън й се усмихна топло, с неизразима нежност.
— Това не е пръстенът, който бих избрал, ако зависеше от мен, но ще стане на първо време — каза й.
Мисти обви врата му с ръце и го целуна пред очите на мистър Танър и Бил Уигинс, който току-що беше влязъл в магазина и извикал, че ще купи мехлем за мулето си.
А Мисти забрави за Сейнт Луис и за необходимостта някога да се срещне с богатия баща на Рейвън. Мислеше само за това, че е най-щастливата жена в долината Ред Оук и дори в целия щат Арканзас.
Навечерието на Коледа в долината Ред Оук беше доста студено, но огънят в колибата на Мисти хвърляше златни отблясъци, които докосваха предметите и им придаваха почти неземни очертания. Мисти стоеше пред напуканото огледало и пробваше роклята си за трети път днес Черните й коси блестяха, кожата й беше чиста и бяла, а щастието караше зелените й очи да блестят като смарагди. Ръкавите, обточени с дантели, и дългите поли на роклята я караха да изпитва възторг, непознат дотогава. Докато вчесваше косата си, светлината се отразяваше от златната й халка, а сърцето й преливаше от радост. Рейвън, който до този момент беше опаковал подаръци, отиде при нея и ръцете му обхванаха гърдите й, а устните му се сведоха над бялата й шия.