— Тази нощ си хубава като кралица — каза й той нежно. — За какво мислиш?
— Мислех за това, че беше истинско чудо, дето те намерих на пътя — прошепна тя. — Какъв късмет имах, Господи!
Той я обърна към себе си и нежно погали косата й.
— Повярвай… — каза й тихо — наистина е било чудо, но късметът си беше изцяло мой.
Думите му докоснаха някаква дълбоко скрита струна в душата й. Близостта и мирисът на тялото му накара кръвта й да потече по-бързо. Той докосна нежно устните й със своите и тя почувства толкова силен копнеж по него, че краката й омекнаха. Стисна здраво раменете му, а той задълбочи целувката. Зърната й се опряха почти болезнено в сатенената рокля. Беше страстно влюбена в него, изпитваше диво щастие, когато той беше до нея, чувстваше се самотна, когато го нямаше, но когато се сетеше за това, колко много неща още не знае за него, й се свиваше сърцето. Беше се изплашила до смърт, когато в Юрика Спрингс той й заговори за желанието си да посети Сейнт Луис.
Той обсипа с нежни целувки челото и бузите й и я погледна с очи, потъмнели от страст. Между бедрата й се разля сладка топлина, защото знаеше, че скоро ще изгасят лампата и ще си легнат. Но сега й се искаше да намери някакво извинение, за да постоят още малко и да се порадват по-дълго на разбирателството, което цареше между тях. С тяло, предчувстващо ласките му, тя го погледна изпод полуспуснатите си клепачи и прошепна:
— Хайде сега да отворим подаръка ти.
Той й хвърли поглед, изпълнен със съмнения.
— Сигурна ли си?
Тя се изплъзна от ръцете му и отиде бързо до малкото коледно дръвче в ъгъла. Под него лежаха няколко подаръка, изработени вкъщи и завити в кафява хартия. Клоните на дръвчето бяха украсени с пуканки, червени боровинки и свещички.
— Разбира се, че съм сигурна — отговори тя, коленичи до дървото и започна да рови из подаръците.
За Лъки тя беше изработила гребен, над който се беше трудила дълги часове; за отец Джубал беше изработила възглавница, пълна с гъши пух, който беше събирала цяла година; а за Били Червеното шалче — в случай, че го видеше — имаше кутия с бонбони. Но в подаръка на Рейвън беше вложила най-много усилия. В редките моменти, когато оставаше сама, беше успяла да му оплете красив вълнен пуловер. Не можеше повече да крие радостните си предчувствия. Взе пакета и му го подаде, като се питаше какво ли ще си помисли такъв богат човек като него, щом види своя първи домашно изработен подарък.
— Ето — каза тя гордо. — Отвори го.
Погледът му беше нежен като ласка.
— Благодаря ти — прошепна той.
— Не е много — каза тя с усмивка. — Най-хубавият ти подарък ще дойде малко по-късно.
Те се засмяха. Тя го поведе към стола до огнището. Въздухът беше изпълнен с аромата на много подправки, защото тя току-що беше привършила с приготовленията за празника. Всичко беше готово и очакваха Лъки и отец Джубал. Тази вечер всичко беше толкова топло и уютно! Искаше й се да може да спре времето, да задържи този миг завинаги. Но докато гледаше как Рейвън отваря подаръка си, си помисли, че въпреки празниците, той сякаш нямаше настроение тези дни. Макар да казваше, че се радва на завръщането на Езра у дома, поведението му говореше друго. А имаше и нещо дълбоко в погледа му, което силно я тревожеше. Тя също се тревожеше, защото не беше събрала смелост да пише на брат си за женитбата си, и се чувстваше виновна, че не го беше сторила. Беше си казала с въздишка, че това е новина, която е най-добре да се съобщи лице в лице.
Преди Рейвън да е успял да види пуловера, отвън долетя тропот от конски копита. Отпърво тя изпита страх, а после си каза, че това е глупаво. Сега Рейвън беше приет и от най-заклетите си врагове. Ездачът можеше да е само приятел. Разбира се, това сигурно е Езра! Тя почувства радост, но и нервна възбуда. Скочи да отвори вратата, но Рейвън поклати глава и сложи длан върху нейната, за да я спре. Той сам отиде да посрещне новодошлия.
Когато той излезе, Мисти изтича до прозореца и дръпна завесите. Светлината от лампата освети снега под прозореца. През падащия сняг тя видя фигурата на мъж да слиза от коня и сърцето й се сви, защото фигурата беше прекалено дребна. Не можеше да е на Езра. Не, този мъж беше облечен в модерно зимно сако за яздене с кожена яка. Шапката и ботушите му също бяха скъпи. Рейвън стоеше неподвижен и гледаше непознатия с невярващи очи, но тя усещаше, че той го познава. Когато те поставиха длани на раменете си, тя разбра, че е била права. Изпита страх, защото този мъж не познаваше нейния свят. Тя усещаше, че той носи новини, които ще накарат Рейвън да напусне планините, че ще разбие нейното щастие. Тревогата на Мисти прерасна в силен страх, но тя притежаваше жизнена сила, която щеше да й помогне и този път да посрещне приближаващата опасност. С ускорен пулс, тя наметна шала върху главата си и изтича вън от колибата. Въздухът беше студен и свеж. Тя отиде до Рейвън и хвана ръката му. При нейното приближаване непознатият млъкна. Рейвън обви кръста й с ръка и я погледна с тревожни очи.