Непознатият беше висок почти колкото Рейвън и приличаше на него. Лицето му обаче издаваше по-слаб характер. Той я гледаше с нескрита изненада, но тя видя и топлота в тъжните му очи. И изведнъж разбра кой е той — братът на Рейвън. И инстинктивно усети, че сега ще се разкрият онези тайни, които Рейвън отказваше да сподели с нея. Той хвана лицето й в дланите си и каза:
— Мисти… Уорън е изминал целия път от Сейнт Луис до тук, за да ме намери. — Сърцето й се сви, защото най-лошите й предчувствия се потвърдиха. Заболя я и заради болката, която видя в очите на Рейвън. — Хайде да влезем в колибата. Няма да повярваш на онова, което имам да ти кажа.
Мисти вдигна поглед към мрачното лице на Рейвън. С глас, тих като шепота на вятъра, тя попита:
— Как ти е името?
Той коленичи в краката й и взе ръката й.
— Името ми е Адам Девънпорт. — Наведе чернокосата си глава, а после вдигна поглед към нея. — Излъгах те в онзи първи ден, когато ти ме попита как се казвам. — Стисна силно ръката й. — Излъгах, за да те предпазя, любима, за да не те нараня. — В очите на Рейвън имаше само мъка. — Знаех, че това не е правилно и с всеки изминал ден все повече ме болеше, че не успявам да ти кажа истината. Беше ужасна грешка. Непрекъснато търсех сгоден момент да ти го кажа, но винаги нещо ми попречваше.
Мисти беше толкова изненадана, че не разбираше какво й казва той. Но когато думите му най-после стигнаха до съзнанието й, тя се отдръпна от него. Направи огромно усилие, за да се изправи на крака. Уорън беше отишъл да прибере коня в конюшнята, да го нахрани и напои. Тя и Рейвън бяха сами. В колибата беше настанала мъртва тишина, беше студено. А само преди половин час тя беше изпълнена с топлина, щастие и смях.
На Мисти й се струваше, че Рейвън е изтръгнал сърцето й — толкова болно й беше. Тя го беше дарила с цялата си любов, мечти и надежди, а той я беше излъгал. Тя го искаше толкова много, че беше решила, че бракът им може и да потръгне, но сега разбра, че той само я беше използвал — за удоволствие. Тя си спомни как бяха стояли пред гроба на дядо му, а той все избягваше да отговори на въпросите й за неговото име. И се запита дали Езра не беше прав, дали пък всички онези ужасни неща, които чуваше за Девънпортови още в детството си, не бяха истина. Виеше й се свят. Погледна Рейвън и видя неговата тъга, неговата мъка. Странно, но това само засили болката й. Нима той си мислеше, че ще успее толкова лесно да изкупи вината си! Да каже няколко думи за извинение и с това да приключи въпроса! Тя беше глупачка! Чувстваше се така, сякаш животът й беше разбит.
Рейвън гледаше Мисти. Видя как руменината изчезна от лицето й, как тялото й започнала трепери. Забеляза, че гърдите й започнаха да се повдигат по-често отпреди — като че ли се бореше за въздух. Изпита съжаление — не, дълбоко разкаяние. Отиде при нея и я прегърна. Тя се опита да се изплъзне, но той я задържа. Все пак беше доста по-силен от нея. Отчаяно започна да търси думи, които да облекчат болката й.
— Прости ми. Трябваше да ти кажа. Аз…
Тя се завъртя диво и успя да се отскубне от ръцете му. В очите й блестяха сълзи.
— Как можа да направиш това? — извика тя. Гледаше го, без да мигне, с укор. — Нима ме помисли за толкова тъпа, че да можеш да ми говориш каквито лъжи си пожелаеш? — добави тя възмутено, дълбоко обидена.
— Не, разбира се, че не. Знаех, че не постъпвам правилно, но продължавах да чакам. Чаках по-сгоден момент, за да ти кажа — отговори с глас, сякаш се задушаваше.
Тя стисна устни.
— Но не намери достатъчно сгоден момент, нали? — Тя кипеше от гняв. Вдигна високо брадичка и срещна погледа му. — Нима щеше да чакаш, докато се срещна с баща ти или пък просто щеше да си отидеш, когато леглото ми ти омръзнеше?
— Не, по дяволите! — извика той. Копнееше да я вземе в прегръдките си, да направи така, че болката й да се стопи. Прокара ръка през косата си, направи усилие, за да сдържи собствените си чувства. — Уорън е дошъл да ми каже, че баща ни е на смъртно легло — каза най-после и видя съчувствие да се изписва по лицето й. — Джон страдаше от сърце, откакто се помня. А преди седмица е получил силен сърдечен удар.