Тя отиде до един от столовете и стисна облегалката му. Като че ли беше по-спокойна вече. Рейвън закрачи от единия край на колибата до другия, за да намали гнева, нервността и разочарованието си. Като си мислеше за бащата, когото никога не беше обичал, изпитваше много и все противоречиви чувства. И болка.
— Трябва да отида да го видя. Може би ще успея да направя нещо за него — обясни той и я погледна. Тя стоеше, свела рамене. — Ако не мога да му помогна, приличието и здравият разум изискват да се сдобря с него, преди той да си отиде от този свят. — Усети празнота в себе си, защото не изпитваше естествена обич към човека, дарил му живот. Беше изпълнен само с чувство за дълг — дълг, който трябваше да изпълни. Той я погледна. — Искам да дойдеш с мен.
Молбата му я изненада и разтърси. Макар да изпитваше съчувствие към него, тя още му беше много ядосана.
— Искаш да дойда с теб в Сейнт Луис? — попита тя, като да не вярваше на ушите си, и бавно седна на леглото.
След всичко, което й беше сторил, как можеше да я моли да отиде с него в града, който презираше? Изпитваше едновременно объркване, отчаяние и гняв, които й причиняваха болка в областта на сърцето. Затвори очи и си помисли, че никога вече няма да изпита сърдечна топлота и пълно щастие.
Отвън се чуха стъпки. Уорън отвори вратата и влезе, а заедно с него нахлу и струя студен въздух. Той веднага схвана положението и се огледа смутено.
— Аз… съжалявам — каза неуверено. — Не исках да…
— Забрави го — каза Рейвън. Посочи му стола до огнището. — Разкажи ми какво става у дома. Ела, седни до огнището и се стопли.
Рейвън погледна Мисти и лицето му й каза, че той съжалява за това, че са ги прекъснали. Но тонът му й подсказаха, че той обича по-малкия си брат, който й се струваше странно безпомощен. Въпреки гнева си, тя изпитваше възхищение от него за това му качество. Изпита облекчение, че Рейвън се беше съобразил и й беше разкрил истинското си име в отсъствието на брат си. Преди да отиде в конюшнята, той беше поседял малко при тях и му беше сервирала бисквити и горещо кафе. Бяха разговаряли и тя беше впечатлена от неговата интелигентност и любезност. Сега той изглеждаше много по-добре от онзи премръзнал непознат, какъвто беше в началото. Беше им разказал как хората в Юрика Спрингс го упътили към дома на Рейвън, известния и обичан от всички доктор.
Мисти знаеше достатъчно за човешката природа, за да разбере, че Уорън се гордее с по-големия си брат, но е огорчен, че вечно е в неговата сянка. Чувстваше топлота към него, защото виждаше съчувствие към нея в погледа му. Уорън съблече прекрасните си връхни дрехи и пуловера си, настани се до огнището и заговори, а Рейвън се изправи, за да го чува по-добре. На лицето му беше изписана силна мъка. Тя гледаше право пред себе си, едва разбираща думите им, опитвайки се да подреди собствените си объркани мисли. Мигове по-късно чу тропот на конски копита, който идваше много отдалеч. Обзе я тревога. Езра, помисли си тя и погледна Рейвън и Уорън, които бяха така погълнати от разговора си, че не бяха чули почти недоловимия звук.
Паниката й се засилваше. Тя отиде до прозореца, дръпна завесите и се вгледа в мрака. Не можа да види нищо, защото снегът валеше много силно. Но като си спомни колко силен е брат й и колко горещ темпераментът му, обзе я ужас. И ето, че секунда по-късно го видя. Позна кобилата му. Той скочи на земята и завърза юздите за близкото дърво, очевидно нетърпелив да я види, преди да заведе кобилата в конюшнята. Стомахът й се сви на топка, видя умората, изписана на лицето му. Видя как той взе от седлото един пакет — очевидно, коледен подарък за нея. Паниката й беше толкова голяма, че краката едва я удържаха права. Тя се завъртя към Рейвън и брат му, за които сега много се тревожеше — не, за които изпитваше силен страх. Устата й беше така пресъхнала, че едва можеше да говори.
— Езра е тук! — извика тя.
Едва успя да застане до Рейвън и огромният Езра Малоун влезе в колибата и заключи вратата след себе си.
Глава 11
Рейвън усещаше треперенето на Мисти. Притисна я силно към себе си и загледа новодошлия — своя девер. Езра наистина беше и висок, и много силен. Косата му стигаше до раменете, беше права и червеникавокафява. Долната част на лицето му беше закрита от брада. Рейвън видя скъсаните му дрехи, но видя също така, че под тях се крие тяло, изтъкано само от мускули. Макар лицето му да нямаше нежността и мекотата на лицето на Мисти, те си приличаха. Този гигант беше посвоему красив.