Изведнъж силната изненада на Езра премина в неконтролируем гняв. Той хвърли коледния подарък на масата, палтото му се отвори и се подаде огромен нож. Изгледа остро Рейвън, захвърли шапката си на леглото и се приближи към него. Беше толкова близо, че Рейвън усещаше миризмата на тялото му и дори на кожените му ботуши. Погледът му се плъзна към Мисти. Той видя брачната халка на пръста й, а после отново се обърна към Рейвън.
— Защо носиш халка на пръста си и откъде имаш тази нова рокля? — попита той. Погледна Уорън, който продължаваше да си седи тихо край огнището. — Никога не съм виждал нито един от тези двамата — каза той и вече не свали поглед от Рейвън. — Кои, по дяволите, са те и защо този тук те е прегърнал? — попита той и на лицето му се изписа подозрение.
Мисти се изправи гордо, но Рейвън чуваше как дъхът й излиза на пресекулки.
— Това е Рейвън. — Гласът й трепереше леко. — Ние сме женени от известно време. А мъжът до огнището е брат му.
Уорън се изправи тромаво, а после, преди да са се усетили, каза:
— Да… Аз съм Уорън Девънпорт.
Сърцето на Рейвън се сви, защото той се беше надявал, че постепенно ще стигнат и до това. А ето, че сега не можеше да се надява на нищо, освен бурята да се размине като по чудо.
Лицето на Езра остана непроницаемо секунда-две, а после силен гняв разкриви чертите му.
— Девънпорт? — каза той бавно, на срички. — Тук, в планините, вече няма нито един Девънпорт. Ако имаше, щях да знам за него.
Рейвън застана пред Мисти.
— Моят дядо, Езекийл, се е родил тук, но аз и брат ми сме от Сейнт Луис. — Той замълча, за да даде време на Езра да осмисли получената информация, после продължи да говори спокойно, като се опитваше да заглади положението. — Дойдох тук преди няколко месеца, но бях нападнат и оставен да умра на пътя. Мисти ме намери и се погрижи за мен. — Той изправи рамене, решен да разкаже всичко. — Тогава реших, че може би ще е най-добре, ако се представя за някой друг. — Направи кратка пауза. — Заблудих я. — Погледна Уорън, чието лице му подсказа, че той започва да разбира. — Брат ми дойде да ми каже, че баща ни умира. — Видя гнева на Езра, но въпреки това довърши: — Искам да взема Мисти със себе си в Сейнт Луис.
Известно време планинецът остана абсолютно неподвижен, а после устата му се разкриви от гняв.
— Ти си я излъгал? — Гласът му изгърмя силно като гръм, ръцете му се свиха в юмруци. — И сега искаш да я отведеш от планините? — Той удари с юмрук по отворената длан на другата си ръка. — Не, сър. Няма да стане! — Вдигнатата му нагоре брадичка предизвикваше Рейвън да му се противопостави.
Мисти знаеше, че когато се ядоса, брат й не може да разсъждава разумно, затова се опита да охлади гнева му.
— Почакай, Езра! Трябва да поговорим! — извика тя. — Не е това, което си мислиш.
Очите на Езра изпускаха искри.
— Няма за какво да говорим. Позволила си в къщата ни да влезе чужденец, гражданин, и при това — Девънпорт. Нима си загубила разсъдъка си, докато ме е нямало?!
Той се опита да сграбчи Мисти за рамото, но Рейвън протегна ръка, за да му попречи. Планинецът стисна устни, после извика:
— Девънпорт, ти ще умреш! — замахна силно, с дива ярост, и удари Рейвън по главата.
В отговор, Рейвън го удари толкова силно по челюстта, че го просна на пода. Той обаче се изправи и тръгна заплашително към него — планина от мускули. Удари го силно по челюстта, с което го накара да политне и да се подпре на масата преди той да е успял да възстанови равновесието си, Езра го удари в ребрата. Като видя, че брат му вече няма преимущество, Уорън се включи в борбата, но Езра извади ножа и замахна с него Мисти извика и се втурна между двамата, но брат й успя да промуши Уорън в ръката. Поболяла се от страх, Мисти отстъпи и видя яркочервената кръв, която капеше през ръкава му. В това време Рейвън се изправи и избута Уорън на безопасно място. Езра замахна отново с ножа. Блясъкът на очите му казваше на Мисти, че е загубил контрол над себе си. Тя застана между двамата и сграбчи ръката на брат си със своите две ръце. В очите й блестяха сълзи. Тя извика:
— Езра, остави ножа!
Той я погледна гневно, а после, когато пръстите й се впиха в ръката му, на лицето му се изписа изненада. Все още държеше ножа, но видимо се отпусна. Остави ръката си да падне край тялото. Погледна разгорещено първо Уорън, а после и Рейвън.
— Излизайте! Хайде, излезте веднага! И двамата! — извика той. — В моята колиба не пускам нито един Девънпорт! — Насочи показалец към Рейвън. — И на никого няма да позволя да закара сестра ми в Сейнт Луис!